Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 95

Лорд Рогар изобщо не поискал разрешението на Джеерис да се ожени за майка му, пропуск, който момчето крал приело за знак за неуважение. Нещо повече, Негова милост не одобрил брака; както щял да изповяда по-късно на септон Барт, той ценял лорд Рогар като съветник и приятел, но нямал нужда от втори баща и смятал, че собствената му преценка, темперамент и интелигентност надвишават тези на Ръката му. Джеерис също тъй мислел, че трябвало да се посъветват с него за брака на сестра му Рена, макар това да не го тормозело чак толкова. Кралица Алиса, от своя страна, била дълбоко наранена, че нито ѝ потърсили съвета, нито била поканена на сватбата на Рена на Светлия остров.

Далече на запад Рена Таргариен подхранвала свои собствени недоволства. Както споделяла със стари приятелки и фаворитки, които събрала около себе си, тя нито разбирала, нито споделяла привързаността на майка си към Рогар Баратеон. Макар да го почитала неохотно заради това, че се вдигнал в подкрепа на нейния брат Джеерис срещу чичо им Мегор, неговото бездействие, когато собственият ѝ съпруг, принц Егон, се изправил срещу Мегор в Битката под Окото на боговете, било нещо, което не можела нито да забрави, нито да прости. Също тъй, с отминаването на времето, кралица Рена ставала все по-недоволна, че собственото ѝ право над Железния трон и това на дъщерите ѝ било пренебрегнато в полза на „моето братче бебе“ (както често наричала Джеерис). Тя била първородната, напомняла на склонните да я слушат, и била драконова ездачка преди всичките си братя и сестри, но ето, че всички те и „дори собствената ми майка“ успели да я подминат.

Като се погледне сега назад, с предимството на късната преценка, е лесно да се каже, че Джеерис и Алисан са били правите в конфликтите, възникнали през последната година от регентството на майка им, и да осъдим кралица Алиса и лорд Рогар като злодеи. Така певците разказват историята, определено; бързият и внезапен брак на Джеерис и Алисан бил като балада, ненадмината от времената на Флориан Глупака и неговата Джонквил, ако ги слуша човек как го възпяват. А в песните, както винаги, любовта побеждава всичко. Истината, трябва да кажем, никога не е толкова проста. Опасенията на кралица Алиса относно брака произтичали от искрена загриженост за децата ѝ, за династията Таргариен и за владението като цяло. И страховете ѝ не били без основание.

Мотивите на лорд Рогар Баратеон били по-малко безкористни. Той бил горд човек и бил стъписан и ядосан от „неблагодарността“ на момчето крал, към което се отнасял като към син, и унизен, когато бил принуден да отстъпи при портите на Драконов камък пред очите на петдесет свои мъже. Воин до костите, Рогар някога мечтаел да се изправи срещу Мегор Жестокия в единичен двубой и не можел да преглътне да бъде посрамен от петнайсетгодишен момък. За да не го съдим твърде сурово обаче би било добре да си припомним думите на септон Барт. Макар че щял да направи някои жестоки, глупави и зли неща през последната си година като Ръка, Рогар не бил жесток или зъл човек в сърцето си, нито дори глупак; бил герой някога и трябва да помним това дори когато погледнем най-мрачната година от живота му.