Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 98

Кралица Алисан, от своя страна, не бързала особено да се върнат в двора.

— Тук те имам до себе си, ден и нощ — казвала тя на Джеерис. — Когато се върнем, ще имам късмет, ако открадна час с теб, защото всеки във Вестерос ще иска част от тебе. — За нея тези дни на Драконов камък били идилия. — След много години, когато сме стари и побелели, ще се връщаме към тези дни и ще се усмихваме, спомняйки си колко щастливи сме били.

Самият Джеерис несъмнено е споделял отчасти тези чувства, но младият крал имал други причини да остане на Драконов камък. За разлика от чичо си Мегор, той не бил податлив на изблици на гняв, но бил напълно способен да се ядосва и никога нямало да забрави, нито да прости съзнателното му изключване от заседанията на съвета, където обсъждали неговия брак и този на сестра му. И въпреки че щял да остане завинаги благодарен на Рогар Баратеон за помощта му да спечели Железния трон, Джеерис не възнамерявал да бъде управляван от него.

— Имах един баща — казал той на майстер Кълипер през онези дни на Драконов камък. — Не ми трябва втори.

Кралят признавал и оценявал качествата на Ръката, но осъзнавал и неговите недостатъци, недостатъци, които станали много явни в дните, довели до Златната сватба, когато самият Джеерис седял на аудиенция с лордовете на владението, докато лорд Рогар ловувал, пиел и дефлорирал девици.

Джеерис осъзнавал и собствените си слабости — слабости, които възнамерявал да поправи преди да седне на Железния трон. Неговият баща, крал Енис, бил осмиван като слаб отчасти защото не бил воинът, какъвто бил неговият брат Мегор. Джеерис бил решен да не позволи никой да оспорва собствения му кураж или умение с оръжия. На Драконов камък разполагал със сир Берел Бълок, командир на гарнизона на замъка, синовете му сир Алин и сир Хауард, един войник ветеран в лицето на сир Илиас Люспите, и своите Седем, най-добрите бойци във владението. Всяка сутрин Джеерис тренирал с тях в двора на замъка, викал им да го нападат по-твърдо, да го притискат, да го тормозят и атакуват по всеки познат им начин. От изгрев-слънце до обед се трудел с тях и усъвършенствал уменията си с меч, копие, боздуган и брадва, а новата му кралица гледала.

Тежък и жесток режим е било. Всеки двубой завършвал само когато самият крал или противникът му заяви, че е мъртъв. Джеерис умирал толкова често, че мъжете от гарнизона го обърнали на игра, като викали: „Кралят е мъртъв“, всеки път, щом паднел, и: „Да живее кралят!“, щом се вдигнел с усилие на крака. Противниците му започнали надпревара, като заложили помежду си да видят кой от тях може да убие най-много пъти краля. (Победителят, съобщава ни се, бил младият сир Пейт от Удкок, чието бързо копие докарвало уж Негова милост до истерия.) Джеерис често пъти бил с отоци и разкървавен вечер, за мъка на Алисан, но бойното му умение се подобрило толкова забележително, че към края на престоя му на Драконов камък старият сир Илиас му казал: