Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 94

Дори най-благородните крале и най-галантните рицари са се оказвали надвити от гняв, похот и завист и извършват деяния, които ги посрамват и петнят добрите им имена. А също тъй и най-злите от мъжете, и най-порочните от жените могат да сторят добро от време на време, защото любов, състрадание и жалост може да се намерят дори у най-черните сърца. „Ние сме каквито боговете са ни направили — пише септон Барт, най-мъдрият мъж, служил някога като Ръка на краля, — силни и слаби, добри и лоши, жестоки и мили, героични и егоистични. Знай това, ако ще властваш над кралства на хора.“

Рядко истинността на неговите думи е била видяна толкова ясно, колкото през 50-тата година след Завоеванието на Егон. С настъпването на новата година из цялото владение се съставяли планове за отбелязване на половин столетие от управлението на Таргариен над Вестерос с пиршества, панаири и турнири. Ужасите на управлението на крал Мегор заглъхвали в миналото, Железният трон и Вярата били помирени, а младият Джеерис I бил любимецът както на простолюдието, тъй и на великите лордове от Староград до Вала. Ала неведомо за всички, освен за неколцина, бурни облаци се трупали на хоризонта и смътно в далечината мъдри хора можели да чуят буботене и тътен.

Кралство с двама крале е като човек с две глави, казват често хората. През 50 г. СЗ владението на Вестерос се оказало благословено с един крал, Ръка и три кралици, като по времето на крал Мегор… но докато кралиците на Мегор били съпруги, покорни на волята му, живеещи и умиращи според прищевките му, то всяка от кралиците на половин столетието била власт сама по себе си.

В Червената цитадела на Кралски чертог седяла кралицата регент Алиса, вдовица на покойния крал Енис, майка на Джеерис и съпруга на Ръката на краля Рогар Баратеон. Отвъд залива Черна вода на Драконов камък се издигнала по-млада кралица, когато дъщерята на Алиса Алисан, тринайсетгодишна девица, обрекла верността си на своя брат крал Джеерис против желанията на своята майка и на лорд съпруга на майка ѝ. А далече на запад на Светлия остров, с цялата ширина на Вестерос отделяща я от майка и сестра, била най-голямата дъщеря на Алиса, драконовата ездачка Рена Таргариен, вдовица на принц Егон Некоронования. В западните земи, речните земи и части от Предела хората вече я наричали Кралицата в Запада.

Две сестри и майка, трите кралици били свързани с кръв, скръб и страдание… и все пак помежду им лежали сенки, стари и нови, и помръквали от ден на ден. Разбирателството и единството на целите, които дали възможност на Джеерис, сестрите му и майка им да съборят Мегор Жестокия, започнали да се похабяват и дълго тлеещи негодувания и разделения започнали да се усещат. През остатъка от регентството момчето крал и малката му кралица били дълбоко скарани с Ръката на краля и кралицата регент, в съперничество, което щяло да продължи при царуването на самия Джеерис и да застраши да хвърли Седемте кралства отново във война.

Непосредствената причина за напрежението била внезапната и тайна женитба със сестра му, която изненадала Ръката и кралицата регент и объркала собствените им планове и схеми. Би било грешка обаче да се вярва, че това била единствената причина за отчуждаването; другите сватби, направили 49 г. СЗ Годината на Трите невести, също били важни.