Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 92

Лицето на септона почервеняло и се издуло, докато ревял, съобщава ни Бенифер, и слюнки пръскали от устните му.

Джеерис Помирителя с право е почетен в аналите на Седемте кралства заради своята кротост и уравновесеност, но нека никой да не мисли, че огънят на Таргариените не е горял в жилите му. Тогава го е показал. Когато септон Матеус най-сетне спрял, за да си поеме дъх, кралят рекъл:

— Ще приема порицание от нейна милост майка ми, но не от теб. Дръж си езика, дебелако. Ако още една дума мине през устните ти, ще заповядам да ги зашият.

Септон Матеус повече не проговорил.

Лорд Рогар не се смирил толкова лесно и най-безцеремонно попитал дали бракът бил консумиран.

— Кажете ми истината, ваша милост. Имаше ли възлягане? Отнехте ли ѝ девствеността?

— Не — отговорил кралят. — Тя е твърде млада.

При този отговор лорд Рогар се усмихнал.

— Добре. Не сте женени. — Обърнал се към рицарите, които го били придружили от Кралски чертог. — Разделете тези деца, нежно, моля. Придружете принцесата до кулата Морски дракон и я задръжте там. Негова милост ще ни придружи обратно до Червената цитадела.

Но когато хората му пристъпили напред, седмината рицари от Кралската гвардия на Джеерис им излезли насреща и извадили мечовете си.

— Не се приближавай — предупредил сир Джайлс Мориген. — Всеки, който посегне на нашите крал и кралица, ще умре днес.

Лорд Рогар бил изумен.

— Приберете стоманата в ножниците и се отдръпнете — заповядал им. — Забравихте ли? Аз съм Ръката на краля.

— Аха — отвърнал стария Сам Киселия. — Но ние сме Кралската гвардия, не гвардията на Ръката, и този момък седи на трона, не ти.

При думите на сир Самгуд Рогар Баратеон настръхнал и отвърнал:

— Вие сте седем. Имам петдесет меча зад мен. Една моя дума и ще ви насекат на парчета.

— Може да ни убият — отговорил младият Пейт от Удкок и размахал застрашително копието си, — но вие пръв ще умрете, милорд, имате думата ми за това.

Никой не може да каже какво можело да последва, ако кралица Алиса не решила да заговори в този момент.

— Видях достатъчно — казала тя. — Както и всички ние. Приберете мечовете си, господа. Стореното — сторено и сега се налага да го понесем. Дано боговете имат милост над кралството. — Обърнала се към децата си. — Ще си идем в мир. Нека никой не говори за случилото се днес.

— Както заповядате, майко. — Крал Джеерис придърпал сестра си и я прегърнал. — Но не мислете, че ще разтрогнете този брак. Ние вече сме едно и нито богове, нито хора няма да ни разделят.

— Никога — потвърдила невястата. — Пратете ме до края на земята и ме оженете за краля на Мосови или за лорда на Сивата смет, Среброкрил винаги ще ме върне при Джеерис.

И с това се изправила на пръсти, вдигнала лицето си към краля и го целунала по устните пред очите на всички.

Когато Ръката и кралицата регент си заминали, кралят и младата му невяста затворили портите на замъка и се върнали в покоите си. Драконов камък щял да остане тяхното убежище и резиденция през остатъка от малолетието на Джеерис. Писано е, че младите крал и кралица рядко се разделяли през това време, споделяли всяко ядене, говорели си до късно през нощта за ранните дни на детството си и предизвикателствата, които им предстоят, ходели на риболов и на лов със соколи заедно, мешали се с простите хора в пристанищни ханове, четели си един на друг от прашните подвързани с кожа томове, които намерили в библиотеката на замъка, взимали заедно уроци от майстерите на Драконов камък („защото все още имаме много да учим“, казват, че напомняла Алисан на своя съпруг), молели се до септон Освик. Заедно летели също тъй, все около Драконовата планина, а често и чак до Дрифтмарк.