Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 87

В крайна сметка никой от тези нямало да спечели бял плащ. Рицарите, които успели, макар и не толкова щури, били ненадминати в храброст, благородство и умение с оръжия. Само един бил издънка на владетелски дом: сир Лорънс Рокстън от Предела. Двама били заклети мечове: сир Виктор Доблестния, от домашната охрана на лорд Ройс от Писан камък, и сир Вилам Осата, който служел на лорд Малък лес от Жълъдов замък. Най-младият шампион, Пейт Бекасината, се бил с копие вместо с меч и някои се усъмнили доколко изобщо е рицар, но се оказал толкова умел с избраното оръжие, че сир Джофри Догет решил проблема, като лично посветил младока в рицарско звание под стотиците възгласи.

Най-старият шампион бил един побелял странстващ рицар на име Самгуд от Кисел хълм, покрит с белези и похабен мъж на шейсет и три, който твърдял, че се е сражавал в сто битки „и хич и не питай на чия страна, това само аз и боговете го знаем“. Едноок, плешив и почти беззъб, рицарят, наречен Сам Киселия, изглеждал кльощав като колец на ограда, но в бой показал бързината на наполовина по-млад и ужасно умение, наточено през дълги десетилетия битки, големи и малки.

Джеерис Помирителя щял да седи на Железния трон петдесет и пет години и много рицари щели да носят бял плащ на служба при него през това дълго царуване, повече, с отколкото би могъл да се похвали всеки друг монарх. Но с право казват, че никога някой Таргариен не е притежавал Кралска гвардия, която да може да се сравни с първите Седем на момчето крал.

Войната на Белите плащове белязала края на празненствата, които скоро щели да станат известни като Златната сватба. Докато гостите се сбогували, за да поемат по пътя си към своите земи и замъци, всички били съгласни, че било великолепно събитие. Младият крал спечелил възхищението и обичта на много велики и дребни лордове, а техните сестри, съпруги и дъщери имали само похвала за топлината, проявена към тях от принцеса Алисан. Простолюдието на Кралски чертог също било доволно: тяхното момче крал като че ли имало всички признаци да бъде един справедлив, милостив и благороден владетел, а неговата Ръка, лорд Рогар, бил толкова щедър, колкото и храбър в боя. Най-щастливи от всички били градските ханджии, кръчмари, пивовари, търговци, джебчии, курви и съдържатели на бардаци: всички те се облажили добре от парите, които гостите донесли в града.