Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 86

За самата церемония, пира и полагащата се първа брачна нощ не е нужно да говорим много. Сводестата тронна зала на Червената цитадела приютила най-великите от лордовете и най-изтъкнатите задморски гости; по-дребните лордове, заедно с техните рицари и оръженосци, празнували в дворовете и по-малките зали на замъка, докато простолюдието на Кралски чертог се веселяло в сто хана, винарни, кръчми и бардаци. Въпреки мълвата за усилията му две нощи по-рано, благонадеждно се съобщава, че лорд Рогар изпълнил съпружеските си задължения енергично под възторжените възгласи на пияните си братя.

Седемдневен турнир последвал сватбата и държал във възхита събраните лордове и хората на града. Сблъсъците с пики били най-коравите и възбуждащите, виждани във Вестерос от много години, съгласни били всички; но това, което истински възбуждало страстите на тълпата този път, били битките, водени от пеши бойци с меч и копие, и брадва, и то с основание.

Ще припомним, че трима от седемте рицари, които служели като Кралска гвардия на Мегор Жестокия, били мъртви; останалите четирима били пратени на Вала, за да облекат черното. На техните места крал Джеерис до този момент бил обявил само сир Джайлс Мориген и сир Джофри Догет. Кралицата регент Алисан била тази, която първа поднесла идеята останалите пет свободни места да бъдат попълнени с изпитание в оръжия, а какъв по-добър повод за това от сватбата, когато щели да се съберат рицари от цялото владение? „Мегор имаше старци, блюдолизци, страхливци и скотове около себе си — заявила тя. — Искам рицарите, които защитават сина ми, да бъдат най-добрите, които може да се намерят където и да било във Вестерос, истински честни мъже, чиято вярност и кураж са неоспорими. Нека спечелят плащовете си с подвизи с оръжие, докато цялото владение гледа.“

Крал Джеерис бързо подкрепил идеята на майка си, но с едно практично извъртане от негова страна. Младият крал благоразумно постановил, че кандидат-бранителите му трябвало да докажат юначеството си спешени, а не на коне. „Хора, които биха навредили на краля си, рядко нападат на конски гръб с пика в ръката“, заявил Негова милост. И станало тъй, че конните двубои, които последвали сватбеното тържество на майка му, отстъпили първенството на дивашки групови сблъсъци и кървави двубои, които майстерите щели да назоват Войната за Белите плащове.

При стотиците рицари, жадни да се надпреварват за честта да служат в Кралската гвардия, единоборствата продължили цели седем дни. Няколко от по-колоритните претенденти станали фаворити на простолюдието, което ги аплодирало бурно всеки път, когато се биели. Един такъв бил Пияния рицар, сир Вилам Стафорд, нисък набит мъж с голям корем, който винаги се появявал толкова пиян, че било чудо, че можел да стои на краката си, камо ли да се бие. Простолюдието го нарекло Бъчонката ейл и пеело: „Хей, хей, бъчонка ейл“, всеки път, щом излезел на полето на турнира. Друг фаворит на тълпата бил Барда от Квартала на бълхите, Том Дрънкалото, който подигравал противниците си с мръснишки песни преди всеки сблъсък. Крехкият загадъчен рицар, известен само като Змията в алено, също имал много привърженици; когато най-сетне бил надвит и смъкнали маската му, „той“ се оказал жена, Джонквил Дарки, незаконна дъщеря на лорда на Дъскъндейл.