Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 85

Докато Ръката гуляел, а крал Джеерис седял на аудиенция с лордовете на владението, неговата сестра принцеса Алисан забавлявала знатните дами, дошли с тях в Кралски чертог. По-голямата сестра на краля, Рена, била решила да не присъства на сватбените церемонии — предпочела да остане на Светлия остров със собствения си нов съпруг и двор, а кралицата регент Алиса била заета с приготовления за сватбата, тъй че задачата да е домакиня на съпругите, дъщерите и сестрите на великите и могъщите се паднала на Алисан. Макар едва наскоро да била навършила тринайсет, младата принцеса се справила с предизвикателството брилянтно, съгласни били всички. В течение на седем дни и седем нощи тя закусвала с една група благородни дами, обядвала с втора, вечеряла с трета. Показвала им чудесата на Червената цитадела, плавала с тях по залива Черна вода и яздела с тях из града.

Алисан Таргариен, най-малкото дете на крал Енис и кралица Алиса, била малко позната сред лордовете и дамите на владението преди това. Детството ѝ преминало в сянката на нейните братя и по-голямата ѝ сестра, Рена, а когато изобщо се споменавало за нея, било като за „малкото девойче“ или „другата дъщеря“. Била е малка, това е вярно; тънка и крехка, Алисан често била описвана като хубавичка, но рядко като красива, макар да била родена в дом, прочут с красотата си. Очите ѝ били по-скоро сини, отколкото лилави, косата — купчина буйни меденоцветни къдрици. Никой не оспорвал острия ѝ ум.

По-късно щели да разправят за нея, че се научила да чете още преди да я отбият, а дворцовият шут щял да си прави шеги как малката Алисан пръскала майчино мляко по валириански свитъци, опитвайки се да чете, докато сучела от гърдата на кърмачката си. Да е била момче, със сигурност щели да я пратят в Цитаделата да изкове майстерска верига, казвал за нея септон Барт… защото мъдрият мъж я ценял повече и от съпруга ѝ, комуто служел толкова дълго. Това обаче било далече в бъдещето; през 49 г. СЗ Алисан била само на тринайсет години, но всички хроники са единодушни, че правела силно впечатление на тези, които се запознавали с нея.

Когато най-после дошъл денят на сватбата, над четирийсет хиляди души простолюдие се изкачили на Хълма на Ренис до Драконовата яма, за да свидетелстват на брачния съюз на кралицата регент и Ръката. (Някои наблюдатели привеждат още по-голяма бройка.) Други хиляди приветствали лорд Рогар и кралица Алиса по улиците, докато процесията им преминавала през града с ескорт от стотици рицари на коне с пищна сбруя и колони от септи, биещи звънци. „Никога не е имало такъв блясък във всички анали на Вестерос“, написал Великият майстер Бенифер. Лорд Рогар носел златоткани одежди от глава до пети, под рогат шлем, а невястата му била заметната с връхно наметало, искрящо от скъпоценни камъни, с триглавия дракон на дома Таргариен и сребърния морски кон на Веларионите един срещу друг на разделено поле.

Все пак, при цялото великолепие на невястата и младоженеца, пристигането на децата на Алиса било това, за което в Кралски чертог се говорело по-късно години наред. Крал Джеерис и принцеса Алисан се появили последни, спускайки се от ясното небе на своите дракони Вермитор и Среброкрил (Драконовата яма все още била без големия купол, който щял да се превърне в коронното ѝ величие, трябва да се напомни), големите им кожени криле вдигнали облаци пясък, щом се спуснали един до друг, за възхита и ужас на събралото се множество. (Често разправяната приказка, че пристигането на драконите накарало престарелия Върховен септон да подмокри халата си, вероятно е само злословие.)