Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 89

След като Ръката на краля, кралицата регент и Великият майстер били толкова разделени, други съветници се осмелили да предложат свои кандидати. Прентис Тъли, кралският съдия, назовал една по-млада сестра на собствената си жена, Лусинда, прочута със своето благочестие. Такъв избор със сигурност щял да удовлетвори Вярата. Демън Веларион, лорд-адмиралът, подхвърлил, че Джеерис би могъл да се ожени за овдовялата кралица Елинор от дома Костейн. Как по-добре да се покаже, че на поддръжниците на Мегор е простено, от това да се вземе една от неговите Черни невести за кралица, може би дори като се осиновят тримата ѝ сина от първия ѝ брак. Доказаната плодовитост на кралица Елинор била друга точка в нейна полза, изтъкнал той. Лорд Селтигар имал две неженени дъщери и било известно, че предлагал на Мегор да си избере една; сега предложил същите момичета за Джеерис. „И дума да не става — възразил лорд Баратеон. — Виждал съм ти дъщерите. Те нямат брадички, нямат цици и нямат ум.“

Кралицата регент и съветниците ѝ обсъждали въпроса за кралския брак многократно почти един лунен кръг, но не се доближили до консенсус. Самият Джеерис не бил в течение на тези дебати. По това кралица Алиса и лорд Рогар били единодушни. Макар Джеерис да бил разумен над годините си, той все пак бил момче и управляван от момчешки желания, желания, които в никой случай не можело да се допусне да надделеят над добруването на владението. Кралица Алиса в частност нямала никакво съмнение коя щял да избере синът ѝ за брак, ако изборът бъдел оставен на него: най-малката ѝ дъщеря, неговата сестра принцесата Алисан.

Таргариените са женели брат за сестра от столетия, разбира се, и Джеерис и Алисан отраснали с очакването, че ще се оженят, също както Егон и Рена. Нещо повече, Алисан била само с две години по-малка от брат си и двете деца били винаги близки, силно привързани един към друг. Баща им, крал Енис, със сигурност щял да е поискал да се оженят, а някога това щяло да бъде желанието и на майка им… но ужасите, които тя преживяла след смъртта на съпруга ѝ, убедили кралица Алиса да мисли другояче. Въпреки че Синовете на Воина и Бедните братя били разформировани и обявени извън закона, много бивши членове и на двата ордена останали в кралството и като нищо можели да вдигнат отново мечовете си, ако бъдат предизвикани. Кралицата регент се бояла от тяхната ярост, защото имала живи спомени за всичко, сполетяло сина ѝ Егон и дъщеря ѝ Рена, когато бракът им бил обявен. „Не смеем да яхваме отново по този път“, съобщава се, че казвала неведнъж.

Тази нейна решимост била подкрепена от най-новия член на дворцовия съвет септон Матеус от Най-набожните, който останал в Кралски чертог след като Върховният септон и другите му събратя се върнали в Староград. Грамаден като кит, прочут толкова с дебелината си, колкото с пищните си халати, Матеус претендирал, че е потомък на кралете Градинари, управлявали някога Предела от седалището си в Планински рай. Мнозина смятали, че почти със сигурност щял да бъде следващият избор за Върховен септон.