Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 84

Там, казват, окуражил всекиго да говори свободно и да сподели вижданията си по проблемите на кралството и как те биха могли да се преодолеят. „Не е син на баща си“, казал след това лорд Ройс на своя майстер; похвала, изказана с неохота навярно, но похвала все пак. Лорд Ванс от Приюта на пътника го чули да казва: „Той слуша добре, но говори малко“. Рикард Роуан казал, че Джеерис е вежлив и любезен, Кайл Конингтън го преценил като остроумен и с добро чувство за хумор, Мортън Карон — като предпазлив и проницателен. „Смее се често и весело, често дори на себе си“, казал одобрително Джон Мертинс, но Алек Хънтър го сметнал за строг, а Торген Оукхарт за мрачен. Лорд Малистър заявил, че бил мъдър над годините си, докато лорд Дари казал, че обещавал да бъде „такъв крал, пред когото всеки лорд би бил горд да коленичи“. Най-дълбоката похвала дошла от Брандън Старк, лорда на Зимен хребет, който заявил: „Виждам неговия дядо в него“.

Ръката на краля не присъствал на нито една от тези аудиенции, но не бива да се мисли, че лорд Рогар е бил невнимателен домакин. Часовете, които негово благородие прекарал с гостите, били посветени на други занимания обаче. Излизал на лов с тях, гонел дивеч със соколи с тях, играел на зарове с тях, пирувал с тях, „и пресушили кралските изби“. След бракосъчетанието, когато турнирът започнал, лорд Рогар присъствал на всеки двубой с пики и на всеки групов бой, обкръжен от оживена и често пияна свита от велики лордове и прочути рицари.

Най-забележителното забавление на негово благородие обаче станало два дни преди церемонията. Макар в нито една от дворцовите хроники да не съществува запис за него, приказки, разправяни от слуги и повтаряни в течение на много години оттогава сред простолюдието, твърдят, че братята на лорд Рогар довели седем девственици през Тясното море от най-хубавите къщи за удоволствие на Лис. Кралица Алиса била отдала девствеността си преди много години на Енис Таргариен, тъй че не можело да става въпрос лорд Рогар да я дефлорира в брачната нощ. Лисенските девици трябвало да компенсират тази липса. Ако мълвата, чувана из двора след това, е вярна, негово благородие уж откъснал цветовете на четири от момичетата, преди да грохне от умора и пиене; братята му, племенници и приятели го направили за другите три, наред с четирийсет по-стари красавици, които отплавали с тях от Лис.