Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 82

Лорд Рогар бил женен веднъж преди, но жена му умряла млада, отнесена от треска по-малко от година след сватбата им. Кралицата регент Алиса била на четирийсет и две и се смятало, че е подминала детеродната възраст; лордът на Бурен край бил с десет години по-млад. Няколко години по-късно септон Барт пише, че Джеерис се противопоставил на брака: младият крал чувствал, че неговата Ръка е попаднал в собствения си капан, мотивиран по-скоро от жаждата за власт и положение, отколкото от истинска любов към майка му. Също така бил ядосан, че нито майка му, нито кандидатът ѝ са потърсили позволението му, пише Барт… но след като не повдигнал никакви възражения за брака на сестра си, кралят не бил убеден, че има правото да предотврати този на майка си. Така че Джеерис премълчал и не дал никакъв намек за опасенията си, освен пред няколко близки довереници.

На Ръката се възхищавали заради неговата храброст, уважаван бил заради силата му и вдъхвал страх заради бойното си юначество и умение в боравенето с оръжия. Кралицата регент била обичана. „Толкова красива, толкова храбра, толкова скръбна“, казвали жените за нея. Дори лордове, които може да са били разочаровани, че ги управлявала жена, били готови да я приемат за свой сюзерен, спокойни от това, че имала до себе си Рогар Баратеон, а младият крал още нямал шестнайсет.

Била красива като дете, единодушни са всички, дъщерята на могъщия Етан Веларион, лорд на Приливите, и на неговата лейди съпруга Алара от дома Масей. Родословната ѝ линия била древна, горда и богата, майка ѝ била смятана за голяма красавица, дядо ѝ бил един от най-старите и най-близки приятели на Егон Дракона и неговите кралици. Боговете благословили самата Алиса с тъмнолилавите очи и блестяща сребриста коса на Стара Валирия и ѝ дали чар, ум и доброта също тъй, а докато отраствала, около нея се стичали ухажори от всяко кътче на владението. Никога не бил повдиган въпросът за кого щяла да се омъжи обаче. За момиче като нея щяла да е достойна само кралска особа и през 22-рата година СЗ тя се омъжила за принц Енис Таргариен, безспорния наследник на Железния трон.

Бракът им бил щастлив и плодоносен. Принц Енис бил нежен и грижовен съпруг, добросърдечен, щедър и никога неверен. Алиса му родила пет силни здрави деца, две дъщери и трима сина (шесто дете, друга дъщеря, умряло в бебешката си люлка скоро след раждането), а когато неговият баща умрял през 37 г. СЗ, короната била наследена от Енис и Алиса станала неговата кралица.

През последвалите години тя видяла как царуването на съпруга ѝ рухва и става на пепел, докато навсякъде около него се надигали врагове. През 42 г. СЗ той умрял, сломен и презиран, само на трийсет и пет години. Кралицата едва имала време да го оплаче, преди брат му да заграби трона, който по право се полагал на най-големия ѝ син. Видяла как синът ѝ се вдигнал срещу него и умрял, заедно с дракона си. Скоро след това вторият ѝ син го последвал на траурната клада, изтерзан до смърт от Тиана от Кулата. Заедно с двете си най-малки деца Алиса се оказала фактически затворничка на човека, който причинил смъртта на синовете ѝ, и трябвало да стане свидетелка, когато най-голямата ѝ дъщеря била принудена да се омъжи за същото това чудовище.