Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 63

През 45 г. СЗ строителството на Червената цитадела най-сетне приключило. Крал Мегор отпразнувал завършването ѝ, като устроил пир за строителите и работниците, трудили се на замъка, пратил им фургони, пълни със силно вино и вкусни меса, и курви от най-хубавите бардаци на града. Веселбите продължили три дни. След това кралските рицари нахлули и изклали всички работници, за да не може никой от тях да разкрие тайните на Червената цитадела. Костите им били погребани под замъка, който те били построили.

Скоро след довършването на замъка кралица Серайз била поразена от внезапна болест и починала. Из двора тръгнал слух, че Нейна милост е обидила краля със свадливо подмятане, тъй че той заповядал на сир Оуен да ѝ отреже езика. Според приказката кралицата се съпротивлявала, ножът на сир Оуен се хлъзнал и гърлото на кралицата било прерязано. Макар изобщо да не е доказано, мнозина вярвали на тази версия по онова време; днес обаче повечето майстери са убедени, че е клевета, съчинена от врагове на краля, за да очерни още повече славата му. Каквато и да е истината, смъртта на първата му съпруга оставила Мегор само с една кралица, чернокосата, черна и в сърцето си жена от Пентос Тиана, господарка на паяците, която всички мразели и от която се страхували всички.

Едва бил поставен последният камък на Червената цитадела, когато Мегор заповядал руините на Септата на Възпоминанието да бъдат разчистени от върха на Хълма на Ренис, а с тях и костите и пепелта на Синовете на Воина, загинали там. На тяхно място, постановил той, щяла да бъде издигната голяма „конюшня за дракони“, леговище достойно за Балерион, Вхагар и потомството им. Така започнал строежът на Драконовата яма. Може би не е изненадващо, че се оказало трудно да се намерят строители, зидари и работници, които да се трудят на проекта. Толкова много мъже избягали, че накрая кралят се оказал принуден да използва затворници от градските тъмници като работна сила, под надзора на строители, докарани от Мир и Волантис.

Към края на 45 г. СЗ крал Мегор отново излязъл на полето, за да продължи войната си срещу разбойническите останки от Войнстващата вяра, като оставил кралица Тиана да управлява Кралски чертог заедно с новата Ръка, лорд Едуел Селтигар. В големия лес южно от Черната вода силите на краля изловили десетки Бедни братя, намерили убежище там, като мнозина от тях пратили на Вала и избесили онези, които отказали да облекат черното. Водачката им, известна като Джейни Пур Пъпчивата, продължавала да убягва на краля, докато накрая не била предадена от трима от привържениците ѝ, които получили опрощение и рицарство за награда.

Трима септони, пътуващи с Негова милост, обявили Джейни Пъпчивата за вещица и Мегор заповядал да я изгорят жива в едно поле до Лъкатушна вода. Когато дошъл денят, определен за екзекуцията ѝ, триста нейни привърженици, всичките Бедни братя и селяци, изригнали от леса да я спасят. Кралят обаче очаквал това и хората му били готови за нападението. Спасителите били обкръжени и избити. Между последните загинали бил водачът им, който се оказал сир Хорис Хълма, копелето странстващ рицар, спасил се от касапницата при Голяма вилка три години по-рано. Този път нямал толкова късмет.