Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 62

Самият крал Мегор напуснал Кралски чертог, като събрал голяма сила от рицари и войници и тръгнал за Харънхъл, за да довърши унищожението на дома Хароуей. Големият замък на Окото на боговете бил слабо поддържан и неговият кастелан, племенник на лорд Лукас и братовчед на покойната кралица, отворил портите му при приближаването на краля. Капитулацията не го спасила: Негова милост подложил целия гарнизон на меча, наред с всеки мъж, жена и дете, които намерил с капка кръв от кръвта на Хароуей. После тръгнал към градчето на лорд Хароуей на Тризъбеца и там сторил същото.

Като последица от кръвопролитието, хората започнали да казват, че Харънхъл бил прокълнат, защото всеки лордски дом, който го държал, бил стигнал до лош и кървав край. При все това мнозина амбициозни хора на краля ламтели за могъщото седалище на Харън Черния, с неговите просторни и плодородни земи, толкова много, че на крал Мегор до гуша му дошло от попълзновенията им и постановил, че Харънхъл ще принадлежи на най-силния от тях. Заради това двайсет и трима рицари от кралското домакинство се били с меч, боздуган и пика сред плувналите в кръв улици на градчето на лорд Хароуей. Сир Уолтън Тауърс излязъл победител и Мегор го обявил за лорд на Харънхъл, но груповият бой бил свиреп и сир Уолтън не живял достатъчно дълго, за да се порадва на лордството си, защото умрял от раните си след две седмици. Харънхъл преминал към най-големия му син, макар че владенията му били доста смалени, тъй като кралят дарил града на лорд Хароуей на лорд Алтон Бътъруел, а останалите владения на Хароуей на лорд Дарнхолд Дари.

Когато най-сетне Мегор се завърнал в Кралски чертог, за да седне отново на Железния трон, го посрещнала новината, че майка му, кралица Висения, е умряла. Нещо повече, в бъркотията, последвала смъртта на Вдовстващата кралица, кралица Алиса и децата ѝ успели да избягат от Драконов камък с драконите Вермитор и Среброкрил… накъде, никой не можел да каже. Стигнали дори дотам, че да откраднат Тъмна сестра в бягството си.

Негова милост заповядал тялото на майка му да бъде изгорено, а костите и пепелта ѝ погребани до тези на Завоевателя. После пратил Кралската си гвардия да задържи скуайъра му принц Визерис.

— Оковете го в черна килия и го разпитайте сурово — заповядал Мегор. — Питайте го къде е отишла майка му.

— Може и да не знае — възразил сир Оуен Буш, рицар от Кралската гвардия на Мегор.

— Тогава да умре — последвал прословутият отговор на краля. — Може би кучката ще се появи за погребението му.

Принц Визерис не знаел къде е отишла майка му, дори и когато Тиана от Пентос го засипала с тъмните си изкуства. След девет дни разпитване умрял. Тялото му било оставено във вътрешния двор на Червената цитадела за две седмици, по заповед на краля.

— Нека майка му дойде да си го вземе — казал Мегор.

Но кралица Алиса така и не се появила и накрая Негова милост предал племенника си на огъня. Принцът бил на петнайсет години, когато го убили, и бил много обичан и от простолюдието, и от лордовете. Кралството плакало за него.