Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 60

Четирийсет и четвъртата година След Завоеванието била мирна в сравнение с разигралото се преди, но майстерите, оставили хроника за онези времена, пишат, че миризмата на кръв и огън все още се задържала тежка във въздуха. Мегор Първи Таргариен седял на Железния трон, докато Червената му цитадела се издигала около него, но дворът му бил мрачен и безрадостен въпреки присъствието на трите му кралици… или навярно заради това. Всяка нощ той привиквал една от съпругите си в ложето си, но все още оставал бездетен, без никакъв наследник освен синовете и дъщерите на брат му Егон. Мегор Жестокия го наричали и „родоубиец“ също така, макар че да се каже едното или другото в негово присъствие означавало смърт.

В Староград старият Върховен септон умрял и на негово място издигнали друг. Макар да не изрекъл нито дума срещу краля и неговите кралици, враждата между крал Мегор и Вярата продължила. Стотици Бедни братя били заловени и убити и скалповете им били донесени на кралските хора за наградата, но още хиляди продължавали да бродят из горите, покрай плетовете и из дивите места на Седемте кралства, като кълнели Таргариените с всеки свой дъх. Една такава банда дори короновала свой Върховен септон, в лицето на един брадат звяр на име септон Месечина. И малко Синове на Воина все още останали, водени от сир Джофри Догет, Червеното псе на Хълмовете. Извън закона и осъден, орденът вече нямал силата да се противопостави на кралските хора в открита битка, тъй че Червеното псе ги пращал предрешени като странстващи рицари да залавят и избиват лоялисти на Таргариен и „предатели на Вярата“. Първата им жертва бил сир Морган Хайтауър, доскоро от техния орден, посечен и изкормен на пътя за Хонихолт. Старият лорд Мериуедър бил следващият, който загинал, последван от сина и наследника на лорд Пийки, престарелия баща на Давос Дарклин и дори Джон Хог Слепия. Макар наградата за главата на Син на Воина да била златен дракон, простолюдието и селяците на кралството ги криели и защитавали, понеже помнели какви са били.

На Драконов камък Вдовстващата кралица Висения отслабнала и измършавяла, плътта се стапяла от костите ѝ. Кралица Алиса също останала на острова със сина си Джеерис и дъщеря си Алисан, затворници във всяко отношение, макар и не официално. Принц Визерис, най-големият оцелял син на Енис и Алиса, бил повикан в двора от Негова милост. Обещаващ младеж на петнайсет години, обичан от простолюдието, Визерис бил направен скуайър на краля… с рицар от Кралската гвардия за негова неотлъчна сянка, да го пази далече от заговори и измени.

За кратък период през 44 г. СЗ изглеждало, че кралят щял да получи сина, когото желаел така отчаяно. Кралица Алис обявила, че носи дете, и дворът се възрадвал. Великият майстер Дезмънд препоръчал Нейна милост да остане на легло, докато наедрявала с детето, и поел надзора по грижите за нея, подпомаган от две септи, акушерка и сестрите на кралицата Джейни и Хана. Мегор настоял другите му жени също да обслужват бременната му кралица.