Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 59

Бил дошъл Мегор.

За първи път след Ориста на Валирия дракон се сразил с дракон в небето, докато битката долу започвала.

Живак, четири пъти по-малка от Балерион, не могла да се мери с по-стария и по-страховит дракон и яркобелите ѝ огнени кълбета били погълнати и отметени от огромните валма черен пламък. После Черното страшилище връхлетяло отгоре ѝ, челюстите му се стегнали около шията ѝ и той изтръгнал едното ѝ крило. С крясък и обгърната в дим, младата драконка полетяла към земята и принц Егон — с нея.

Битката долу била също толкова кратка, макар и по-кървава. Щом Егон паднал, бунтовниците видели, че каузата им е обречена, и се втурнали в бяг, захвърляйки оръжие и броня. Но армиите на лоялистите били навсякъде около тях и нямало път за бягство. До края на деня две хиляди от мъжете на Егон загинали, срещу сто от страната на краля. Между мъртвите били лорд Алин Тарбек, Денис Сняг, копелето на Бароутън, лорд Ронел Ванс, сир Вилам Свирача, Мелъни Пайпър и трима от братята ѝ… и принцът на Драконов камък, Егон Некоронования от дома Таргариен. Единственият изтъкнат между лоялистите бил сир Давос Дарклин от Кралската гвардия, убит от ръцете на лорд Корбрей и Сиротната дама. Последвала половин година процеси и екзекуции. Кралица Висения посъветвала сина си да пощади някои от разбунтувалите се лордове, но дори онези, които запазили живота си, изгубили земите и титлите си и били принудени да дадат заложници.

Едно изтъкнато име не могло да бъде намерено нито между мъртвите, нито между пленените: Рена Таргариен, сестра и съпруга на принц Егон, не се присъединила към воинството. Дали това било по негова повеля или по неин собствен избор все още се обсъжда и до ден-днешен. Със сигурност се знае само, че Рена останала в замък Розова девица с дъщерите си, когато Егон тръгнал на поход… и с нея Сънеплам. Дали добавката на втори дракон към воинството на принца е щяло да наклони везните в сражението? Никога няма да научим, макар да се е изтъквало, и с основание, че принцеса Рена не е била воин, а Сънеплам бил по-млад и по-малък от Живак и със сигурност не представлявал същинска заплаха за Балерион Черното страшилище.

Когато вестта за сражението стигнала на запад и принцеса Рена научила, че и съпругът ѝ, и приятелката ѝ лейди Мелъни са паднали, казват, че изслушала новината в каменна тишина. „Няма ли да заплачете?“, попитали я, на което тя отвърнала: „Нямам време за сълзи“. След което, боейки се от гнева на чичо си, взела дъщерите си, Ерея и Рела, и избягала още по-далече, първо до Ланиспорт, а после отвъд морето до Светлия остров, където лорд Марк Фарман (чиито баща и по-голям брат загинали в битката, сражавайки се на страната на принц Егон) ѝ дал убежище и се заклел, че нищо лошо няма да я сполети под покрива му. Близо цяла година хората на Светлия остров се взирали с боязън на изток, страхувайки се от гледката с черните криле на Балерион, но Мегор така и не дошъл. Вместо това победоносният крал се върнал в Червената цитадела и се заел да си направи наследник.