Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 467

— Заклели сме се да служим на краля, ваше величество, това е така — отвърнал сир Марстън, — и когато станете пълнолетен мъж, моите братя и аз с радост ще се пронижем с мечовете си, ако ни заповядате да го сторим. Докато оставате дете обаче от нас се изисква под клетва да се подчиняваме на Ръката на краля, защото Ръката говори с гласа на краля.

— Лорд Тадеус е моята Ръка — настоял Егон.

— Лорд Тадеус продаде владението ви на Лис и трябва да отговаря за това. Аз ще ви служа като Ръка, докато неговата вина или невинност не бъдат доказани. — Сир Марстън извадил меча си, смъкнал се на едно коляно и казал:

— Заклевам се над моя меч, пред очите на богове и хора, че никой няма да ви навреди, докато стоя до вас.

Ако лорд-командирът е вярвал, че тези думи ще склонят краля, не би могъл да греши повече.

— Вие стояхте до мен, когато драконът изяде майка ми — отговорил Егон. — Вие само гледахте. Няма да позволя да гледате, докато те убиват съпругата на брат ми.

След това напуснал бойниците и никакви думи на Марстън Води не могли да го склонят да се върне в същия ден, или на следващия, или следващия.

На четвъртия ден Великият майстер Мункун се появил заедно със сир Марстън.

— Умолявам ви, ваше величество, приключете тази детинска глупост и излезте, за да можем да ви служим.

Крал Егон го гледал втренчено отгоре, без нищо да каже, но брат му не бил толкова мълчалив, а заповядал на Великия майстер да прати „хиляда гарвана“, за да може владението да научи, че кралят е държан в плен в собствения му замък. На това Великият майстер не отговорил. Нито излетели гарвани.

През следващите дни Мункун направил още няколко апела, уверявайки Егон и Визерис, че всичко, което било направено, било законно, сир Марстън преминал от молби към заплахи до пазарене, а септон Бернард бил изведен напред, за да се моли гласно Старицата да освети пътя на краля обратно към благоразумие, всичко това — без никаква полза. Тези усилия предизвиквали малко или никаква реакция от момчето крал, извън навъсеното му упорито мълчание. Негова милост се разгневил само веднъж, когато дошъл редът на неговия учител по оръжия, сир Гарет Лонг, да го убеждава да отстъпи.

— А ако не отстъпя, кого ще накажете, сир? — извикал му отгоре крал Егон. — Можете да набиете костите на бедния Гемон, но няма да получите повече кръв от него.

Много и много са се чудили на привидната сдържаност на новата Ръка и неговите съюзници през тази патова ситуация. Сир Марстън разполагал с няколкостотин души в Червената цитадела, а златните плащове на сир Лукас Лейгуд наброявали над две хиляди. Твърдината на Мегор била внушително укрепление, несъмнено, но била много слабо охранявана. От лисенците, дошли във Вестерос с лейди Лара, при нея останали само Сандок Сянката и още шестима, след като останалите заминали с брат ѝ Моредо в Долината. Няколко души, верни на лорд Роуан, се добрали до укреплението преди да се затворят вратите му, но между тях нямало рицар, скуайър или войник, нито в свитата на краля. (Имало един рицар от Кралската гвардия в твърдината, но сир Райнард Ръскин бил затворник, след като бил надвит и ранен от лисенците в самото начало на кралското опълчване.) Гъбата ни съобщава, че дамите на кралица Денера навлекли ризници и взели копия, за да помогнат да изглежда, че крал Егон има повече защитници, но тази хитрина не може да е заблудила сир Марстън и хората му за дълго, ако изобщо ги е заблудила.