Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 466

Нека да се каже следното за сир Амори Пийки: неговата смърт не е опозорила Кралската гвардия. Трима от хората му били мъртви, когато Пийки извадил меча си от ножницата. „Беше облечен в бяла люспеста броня под бялото му наметало — казва ни Гъбата, — но шлемът му беше открит на лицето и не беше взел щит, и Сандок го накара да отговаря горчиво за тези липси.“ Сянката го превърнал в танц, казва шутът; между всяка нова рана, която нанасял на сир Амори, убивал един от останалите му слуги, преди да се обърне отново срещу белия рицар. Все пак Пийки продължавал да се бие с упорита храброст и малко преди края, за половин миг, боговете му дали шанса, когато последният от стражите му успял някак да докопа с ръка меча на Сандок и го издърпал от хватката на Сянката, преди да се изтърколи от моста. Вече на колене, сир Амори се надигнал залитайки и нападнал обезоръжения си противник.

Сандок измъкнал бойната брадва на Визерис от дървото, където принцът я забил, и разцепил главата и шлема на сир Амори на две, от гребена до предпазителя на шията. След като оставил трупа да се катурне долу на шиповете, Сянката се забавил колкото да избута мъртвите и издъхващи от подвижния мост, преди да се оттегли в Твърдината на Мегор, при което кралят заповядал да вдигнат моста, да спуснат портикула и да залостят вратите. Замъкът в замъка останал защитен.

И така щял да остане още осемнайсет дни.

Останалото от Червената цитадела било в ръцете на сир Марстън Води и неговата Кралска гвардия, докато извън стените на замъка сир Лукас Лейгуд и неговите златни плащове държали Кралски чертог в здравата си хватка. Двамата дошли пред твърдината на следващата сутрин, за да настоят кралят да напусне убежището си.

— Ваша милост ни оскърбява, ако мисли, че искаме да му навредим — казал сир Марстън след като труповете на убитите от Сандок били извадени от рова. — Действахме само за да защитим ваша милост от лъжливи приятели и изменници. Сир Амори се беше заклел да ви защитава, да даде своя живот за вашия, ако потрябва. Той беше ваш верен човек, както съм и аз. Не заслужаваше такава смърт от ръцете на такъв звяр.

Крал Егон не се трогнал.

— Сандок не е звяр — отвърнал той от бойниците. — Той не може да говори, но слуша и се подчинява. Аз заповядах на сир Амори да се махне и той отказа. Моят брат го предупреди какво ще се случи, ако стъпи отвъд брадвата. Клетвите на Кралската гвардия включват подчинение, мислех.