Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 469

Най-ужасното от всичко, негово благородие бил обвинен в заговор с тримата Рогари да отровят крал Егон и неговата кралица, за да поставят принц Визерис на Железния трон с Лара от Лис за негова кралица.

— Използваната отрова се нарича Сълзите на Лис — заявил Бернард, твърдение, което Великият майстер Мункун след това потвърдил. — Въпреки че Седемте ви спасиха, ваше величество — заключил Бернард, — мръсният заговор на лорд Роуан отне живота на вашия млад приятел Гемон.

Когато септонът завършил декламацията си, сир Марстън Води казал:

— Лорд Роуан е признал всички тези престъпления. — И подканил лорд-изповедника Джордж Грейсфорд да изведе затворника напред.

С пранги на глезените и в тежки вериги, с лице толкова насинено и подпухнало, че неузнаваемо, лорд Тадеус не помръднал отначало, докато лорд Грейсфорд не го боднал с върха на камата си, при което той заговорил с хриплив глас:

— Сир Марстън казва истината, ваша милост. Признал съм всичко. Лото ми обеща петдесет хиляди дракона, когато деянието бъде извършено, и още петдесет, когато Визерис вземе трона. Отровата ми беше дадена от Рогерио.

Толкова колебливо говорел, толкова размазани били думите, че някои на бойниците помислили, че негово благородие е пиян, докато Гъбата не изтъкнал, че всичките му зъби липсвали.

Крал Егон III онемял от признанието. Единственото, което можело да направи момчето, било да стои и да гледа втренчено, с такова отчаяние на лицето, че Гъбата се уплашил, че Негова милост всеки момент ще скочи от бойниците върху шиповете долу, за да иде при първата си кралица.

На принц Визерис се паднало да отговори.

— А моята съпруга, лейди Лара — извикал той отгоре, — тя също ли е част от този заговор, милорд?

Лорд Роуан кимнал тежко.

— Беше.

— А аз? — попитал принцът.

— Да, вие също — глухо отвърнал негово благородие… отговор, който, изглежда, изненадал Марстън Води и много подразнил лорд Джордж Грейсфорд.

— А Гемон Светлокосия, той е сложил отровата в пая, предполагам — продължил Визерис хладнокръвно.

— Ако така ви е угодно, принце — промърморил Тадеус Роуан.

При което принцът се обърнал към краля, своя брат, и рекъл:

— Гемон е толкова виновен, колкото и останалите от нас… в нищо.

А джуджето Гъбата извикал:

— Лорд Роуан, вие ли отровихте крал Визерис?

При което старата Ръка кимнал и отвърнал:

— Аз бях, милорд. Признавам го.

Лицето на краля се изопнало.

— Сир Марстън — заявил той, — този човек е моята Ръка и е невинен в измяна. Изменниците са онези, които са го изтезавали, за да изтръгнат това лъжливо признание. Арестувайте лорд-изповедника, ако обичате своя крал… иначе ще знам, че сте лъжлив като него.

Думите му прокънтели над вътрешния двор и в този момент момчето Егон III заприличало на крал от глава до пети.

До ден-днешен някои уверяват, че сир Марстън Води не бил нещо повече от маша, прост честен рицар, използван и подведен от хора много по-лукави от него, докато други възразяват, че Води е бил част от заговора от самото начало, но се обърнал срещу приятелите си, когато усетил, че вълната се обръща против тях.