Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 139
Джордж Мартин
Единственият начин да стигнат навреме в Староград бил с дракон.
Всички лордове на съвета, дори септон Барт, били притеснени от мисълта, че кралят и кралицата ще са сами в Староград.
— Все още има между братята от ония, които не обичат ваша милост — изтъкнал Барт. Лорд Демън се съгласил и напомнил на Джеерис какво сполетяло кралицата при Девиче езеро. Когато кралят настоял, че ще има защитата на Хайтауър, всички се спогледали притеснено.
— Лорд Донел е интригант и муден — казал Манфрид Редвин. — Не му вярвам. Вие също не би трябвало да му се доверявате. Той прави каквото смята за най-добро за себе си, дома си и Староград и не дава пет пари за никой и нищо друго. Нито дори за краля си.
— Тогава трябва да го убедя, че това, което е най-добро за неговия крал, е най-добро за самия него, за дома му и за Староград — казал Джеерис. — Вярвам, че мога да направя това.
Така приключил дискусията и се разпоредил да изкарат драконите.
Дори за един дракон полетът от Кралски чертог до Староград е дълъг. Кралят и кралицата спирали два пъти по пътя, веднъж при Горчив мост и веднъж в Планинския рай, за да отдъхнат през нощта и да се посъветват с лордовете си. Лордовете на съвета настояли да вземат със себе си
Неочакваното пристигане на Вермитор и Среброкрил в Староград накарало хиляди по улиците да замръзнат по местата си и да сочат зяпнали. Никакво предизвестие нямало и мнозина в града се уплашили какво ли може да предвещава това… а може би никой повече от септон Матеус, който пребледнял, щом му казали. Джеерис кацнал с Вермитор на широкия мраморен площад пред Звездната септа, но кралицата била тази, която накарала града да ахне, когато Среброкрил кацнала на върха на самата Висока кула и плясъкът на крилете ѝ изгасил пламъците на прочутия ѝ фар.
Макар погребалните ритуали в памет на Върховния септон да били привидната причина за визитата им, когато кралят и кралицата пристигнали, Негова висша святост вече бил погребан в криптите под Звездната септа. Джеерис все пак произнесъл хвалебственото си слово, обръщайки се към огромна тълпа септони, майстери и простолюдие на площада. В края на словото обявил, че той и кралицата ще останат в Староград, докато бъде избран новият Върховен септон, „за да можем да помолим за благословията му“. Както написал след това архимайстер Гудвин: „Простолюдието викаше възторжено, майстерите кимаха мъдро, а септоните се споглеждаха и си мислеха за дракони“.
По време на престоя си в Староград Джеерис и Алисан спали в личните покои на Донел на върха на Високата кула, с целия Староград проснат долу пред очите им. Не знаем със сигурност какви думи са разменили с домакина си, защото беседите им станали зад затворени врати, без присъствието дори на майстер. Години по-късно обаче крал Джеерис разказал на септон Барт всичко, което се случило, а Барт съставил резюме, за да се съхрани за историята.
Хайтауър от Староград били древна фамилия, могъща, богата, горда… и голяма. Стар техен обичай било най-младите синове, братя, братовчеди и копелета да се отдават на служба на Вярата, където мнозина са се издигали високо през столетията. Лорд Донел Хайтауър имал по-малък брат, двама племенници и шестима братовчеди, служещи на Седемте през 54 г. СЗ; братът, един племенник и двама братовчеди носели сребротъканите одежди на Най-верните. Желанието на лорд Донел било един от тях да стане Върховен септон.
