Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 14

Съгледвачите на Торен видели развалините на Харънхъл, където лениви червени огньове все още горели под отломките. Кралят на Севера също тъй вече бил чул много описания на Полето на огъня. Знаел, че можело да го очаква същата съдба, ако се опита със сила да прехвърли реката. Някои от лордовете му знаменосци го подканяли въпреки всичко да нападне, като настоявали, че северното юначество ще надделее. Други го подканяли да се оттегли до Рова Кайлин и да се укрепи там на северна земя. Незаконният брат на краля Брандън Сняг предложил да прехвърли сам Тризъбеца под прикритието на тъмнината, за да убие драконите, докато спят.

Крал Торен наистина пратил Брандън Сняг оттатък Тризъбеца. Но той преминал с трима майстери редом с него не да убива, а да преговаря. През цялата нощ си пращали и връщали послания. На другата заран Торен Старк лично прехвърлил Тризъбеца. Там, на южния бряг на Тризъбеца, той коленичил, положил древната корона на Кралете на Зимата в нозете на Егон и се заклел да бъде негов човек. Станал като лорд на Зимен хребет и Страж на Севера, вече не крал. От онзи ден до ден-днешен Торен Старк е запомнен като Краля, който коленичи… но никой северняк не оставил изгорелите си кости до Тризъбеца, а мечовете, които Егон събрал от лорд Старк и васалите му, не били извити, нито стопени или огънати.

Сега Егон Таргариен и неговите кралици се разделили. Егон отново обърнал на юг и поел към Староград, докато двете му сестри яхнали драконите си — Висения за Долината на Арин, а Ренис за Слънчево копие и пустините на Дорн.

Шара Арин била укрепила отбраната си на Града на гларуса, преместила силно воинство до Кървавата порта и утроила размера на гарнизоните си в Камък, Сняг и Небе, крайпътните замъци, които бранели подстъпа към Орлово гнездо. Всички тези защити се оказали безполезни срещу Висения Таргариен, която яхнала жилавите криле на Вхагар над всички тях и кацнала във вътрешния двор на Орлово гнездо. Когато регентката на Долината се втурнала навън да я пресрещне, с дузина гвардейци зад гърба си, заварила Висения с Ронел Арин седнал на коляното ѝ, зяпнал изумен дракона.

— Майко, може ли да ида да летя с дамата? — попитало момчето крал. Никакви заплахи не били изречени, никакви гневни думи не били разменени. Двете кралици се усмихнали една на друга и разменили любезности наместо това. След това лейди Шара пратила да донесат трите корони (собствената ѝ диадема на регент, малката корона на сина ѝ и Короната на Сокола на Планината и Долината, която кралете на Арин носели от хиляда години) и ги предала на кралица Висения, заедно с мечовете на нейния гарнизон. И казват, че след това малкият крал прелетял трижди около върха на Великанската пика и кацнал, за да се окаже малък лорд. Тъй Висения Таргариен вкарала Долината на Арин във владението на брат си.