Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 12

Двете армии се срещнали сред широките открити равнини южно от Черната вода, близо до там, гдето златния път щял да минава един ден. Двамата крале се възрадвали, когато съгледвачите им се върнали при тях и докладвали числеността и разположението на Таргариен. Имали по петима мъже срещу всеки от тези на Егон, както изглеждало, а неравенството в лордове и рицари било дори още по-голямо. И земята била широка и открита, всичко трева и жито, докъдето око можело да види, идеална за тежка конница. Егон Таргариен нямало да държи високия терен, както Орис Баратеон при Последната буря; теренът бил здрав, не разкалян. Нито щели да бъдат затруднени от дъжд. Денят бил безоблачен, макар и ветровит. Нямало да има дъжд за повече от две седмици.

Крал Мерн бил довел двойно повече мъже на битката от крал Лорен, тъй че настоял за честта да командва центъра. На неговия син и наследник, Едмънд, бил даден авангардът. Крал Лорен и неговите рицари щели да оформят десния фланг, лорд Оукхарт — левия. Без никакви естествени прегради, на които да се опре линията на Таргариен, Двамата крале смятали да заобиколят Егон на двата фланга и след това да го поемат откъм тила, докато техният „железен юмрук“, мощен клин от бронирани рицари и висши лордове, удари през центъра на Егон.

Егон Таргариен строил своите мъже в полумесец, настръхнал от копия и пики, със стрелци с лъкове и арбалети точно отзад, и лека конница на двата фланга. Дал командването на воинството си на Джон Мутън, лорд на Девиче езеро, един от първите врагове, които минали на негова страна. Самият крал възнамерявал да се бие от небето, до своите кралици. Егон също забелязал липсата на дъжд; тревата и житото, обкръжаващи армиите, били високи и узрели за жътва… и много сухи.

Таргариените изчакали докато Двамата крале протръбили с тръбите си и поели напред под море от знамена. Крал Мерн лично повел атаката срещу центъра на златния си жребец, със сина му Гавен до него със знамето му, голяма зелена ръка на поле от бяло. С ревове и крясъци, подканяни от рогове и барабани, Градинарите и Ланистърите връхлетели през буря от стрели срещу вразите си, помитайки настрана копиеносците на Таргариен и разбивайки редовете им. Но Егон и сестрите му вече били във въздуха.

Егон полетял над редиците на враговете си на Балерион, през вихрушка от копия, камъни и стрели, и се спускал отгоре многократно, за да окъпе враговете си в пламък. Ренис и Висения пращали огън срещу врага и зад него. Сухите треви и ивици жито лумнали отведнъж. Вятърът раздухвал пламъците и духал пушека в лицата на настъпващите редици на Двамата крале. Миризмата на огън хвърлила животните им в паника, а щом димът се сгъстил, и коне, и ездачи били заслепени. Редовете им започнали да се накъсват, докато стени от огън се надигали от всичките им страни. Мъжете на лорд Мутън, на безопасно срещу вятъра на пожарището, изчакали със своите лъкове и копия и набързо довършвали изгорелите и още горящи мъже, залитащи от огнения пъкъл.