Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 13

Джордж Мартин

Полето на огъня, така била наречена битката след това.

Повече от четири хиляди души загинали в пламъците. Други хиляда издъхнали от меч, копие и стрела. Десетки хиляди претърпели изгаряния, някои толкова лоши, че щели да останат с белези до живот. Крал Мерн Девети бил между мъртвите, заедно със синовете му, внуци, братя, братовчеди и други родственици. Един племенник оцелял за три дни. Когато умрял от изгарянията си, с него умрял домът Градинар. Крал Лорен от Скалата оживял, като препуснал през стена от пламък и дим на безопасно, когато видял, че битката е загубена.

Таргариените загубили по-малко от двеста мъже. Кралица Висения била улучена от стрела в едното рамо, но скоро се възстановила. Докато драконите се угощавали с мъртъвците, Егон заповядал мечовете на избитите да бъдат събрани и пратени надолу по реката.

Лорен Ланистър бил пленен на следващия ден. Кралят на Скалата положил меча и короната си в нозете на Егон, прегънал коляно и се заклел във вярно васалство. А Егон, верен на обещанията си, вдигнал победения си враг на нозе и го утвърдил в земите и лордството му, като го обявил за лорд на Скалата на Кастърли и Страж на Запада. Знаменосците на лорд Лорен последвали примера му, както и много лордове от Предела, които били оцелели от драконовия огън.

Все пак завоеванието на Запада останало непълно, тъй че крал Егон се разделил със сестрите си и веднага тръгнал към Планинския рай, надявайки се да осигури капитулацията му преди някой друг претендент да е успял да го заграби за себе си. Заварил замъка в ръцете на неговия стюард, Харлан Тирел, чиито предци били служили на Градинарите от столетия. Тирел предал ключовете на замъка без съпротива и се заклел в подкрепа на краля завоевател. В награда Егон му дарил Планински рай и всичките негови владения, като го обявил за Страж на Юга и Върховен лорд на Мандър, и му дал господство над всички предишни васали на дома Градинаря.

Намерението на крал Егон било да продължи похода си на юг и да наложи капитулацията на Староград, Арбор и Дорн, но докато бил в Планински рай, до ушите му дошла вест за ново предизвикателство. Торен Старк, крал в Севера, бил прехвърлил Шийката и навлязъл в речните земи, предвождайки армия от диви северняци, трийсетхилядна сила. Егон веднага поел на север да го пресрещне, летял пред армията си на крилете на Балерион, Черното страшилище. Известил и своите две кралици, както и всички лордове и рицари, които били коленичили пред него след Харънхъл и Полето на огъня.

Когато стигнал бреговете на Тризъбеца, Торен Старк заварил воинство веднъж и половина колкото неговото да го чака южно от реката. Речни лордове, западняци, мъже от бурните земи, мъже от Предела… всички били дошли. А над лагера Балерион Мераксес и Вхагар порели небето във все по-големи кръгове.