Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 123

— Нищо не е толкова скъпо, колкото потушаването на въстания — заявил кралят.

Лордовете щели да платят, но по своя собствена воля; щял да таксува нещата, които те искали, изящни и скъпи неща, внасяни от задморските земи. Коприната щяла да се обложи, и брокатът също; златотъкани дрехи и сребротъкани; драгоценни камъни; мирска дантела и мирска тъкан; дорнски вина (но не вина от Арбор); дорнски пясъчни коне; позлатени шлемове и филигранна броня от занаятчии от Тирош, Лис и Пентос. Подправки щели да се облагат най-скъпо от всичко: пиперено зърно, карамфил, шафран, мускат, канела и всички други редки подправки от земите отвъд Нефритените порти, вече по-скъпи от злато, щели да станат още по-скъпи.

— Облагаме всички неща, които ме направиха богат — ахнал лорд Рего.

— Никой не може да претендира, че е потиснат от тези такси — обяснил Джеерис на малкия съвет. — За да ги избегне, човек трябва само да се откаже от пипера си, от коприната си, от перлите си, и не е нужно да плати и петак. Хората, които искат тези неща, ги желаят отчаяно обаче. Как иначе да се перчат с властта си и да показват на света какво са богатите хора? Може да крякат, но ще платят.

Таксуването на подправките и коприната не било краят. Крал Джеерис също така придвижил нов закон за зъберите. Всеки лорд, който искал да строи нов замък или да разшири и ремонтира съществуващото си седалище, трябвало да плати тежка цена за привилегията. Новият данък имал двойна цел, обяснил Негова милост на Великия майстер Бенифер.

— Колкото по-голям и по-здрав е един замък, толкова повече лордът му е изкусен да ми се опълчи. Човек би си помислил, че може да са се поучили от Харън Черния, но твърде много не знаят историята. Този данък ще ги обезкуражи да строят, докато тези, които трябва така или иначе да строят, ще запълнят нашата съкровищница, като опразнят своята.

След като направил каквото могъл за оправянето на финансите на Короната, Негова милост насочил вниманието си към другия голям проблем, който го чакал. Най-сетне повикал кралицата си. Алисан Таргариен и нейният дракон, Среброкрил, напуснали Драконов камък веднага след призива му; Алисан била разделена с краля близо половин година. Останалите от домакинството ѝ я последвали на кораб. По това време дори слепите просяци по уличките на Квартала на бълхите знаели, че Алисан и Джеерис са се оженили, но заради благоприличието те спели отделно един лунен кръг, докато се извършат приготовленията за втората им сватба.

Кралят не бил склонен да харчи пари, с каквито не разполагал, за поредна Златна сватба, толкова пищна и популярна, колкото било онова събитие. Четирийсет хиляди души станали свидетели на женитбата на майка му с лорд Рогар. Хиляда се събрали в Червената цитадела, за да видят как Джеерис взима отново сестра си Алисан за своя съпруга. Този път септон Барт ги обявил за мъж и жена пред Железния трон.

Лорд Рогар Баратеон и Вдовстващата кралица Алиса били този път сред свидетелите. Заедно с братята на негово благородие Гарон и Ронал те се върнали от Бурен край, за да присъстват на церемонията. Но друг сватбен гост възбудил най-много приказки: Кралицата в Запада също така дошла. Понесена на крилете на Сънеплам, Рена Таргариен прелетяла и дошла, за да види как брат и сестра ѝ се женят… и да навести своята дъщеря Ерея.