Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 121

— Думите са вятър — продължил Джеерис. — Ваше благородие… мой скъпи приятелю… говорехте за измяна, но не извършихте такава. Поискахте да развалите брака ми, но не можахте да го направите. Предложихте да бъде поставена принцеса Ерея на Железния трон на мое място, но ето, че седя тук. Изпратихте брат си да вземе племенничката ми Рела от нейния метох, вярно… но с каква цел? Може би просто желаехте да я имате за храненичка, след като нямате свои деца.

— Изменническите действия заслужават наказание — строго казал кралят. — Глупавите думи са друг въпрос. Ако наистина желаете да отидете на Вала, няма да ви спра. Нощният страж се нуждае от мъже, силни като вас. Но по-скоро бих предпочел да останете тук, на служба при мен. Нямаше да седя на този трон, ако не бяхте вие, и цялото владение знае това. И все още имам нужда от вас. Владението се нуждае от вас. Когато Дракона умря и моят баща си постави короната, той беше тормозен от всички страни от кандидат-крале и бунтовни лордове. Същото би могло да сполети мен, и по същата причина… да изпитат моята решимост, волята ми, силата ми. Майка ми вярва, че набожните хора из цялото владение ще се вдигнат срещу мен, когато се научи за брака ми. Може би е така. За да посрещна тези изпитания, нуждая се от добри мъже около себе си, воини, готови да се бият за мен, да умрат за мен… и за моята кралица, ако се наложи. Такъв мъж ли сте?

Лорд Рогар, поразен от думите на краля, вдигнал глава и казал:

— Да, ваша милост. — С хриплив от чувство глас.

— Тогава ви опрощавам прегрешенията — казал крал Джеерис, — но ще има определени условия. — Гласът му бил строг, докато ги изброявал. — Никога няма да изговаряте друга дума срещу мен или моята кралица. От този ден насетне ще бъдете най-гръмкият защитник и няма да търпите нито дума, изречена срещу нея във ваше присъствие. Освен това не мога и няма да търпя моята майка да не бъде почитана. Тя ще се върне с вас в Бурен край, където ще живеете отново като съпруг и съпруга. В дума и в дело, ще показвате към нея само почит и уважение. Можете ли да съблюдавате тези условия?

— С радост — отвърнал лорд Рогар. — Може ли да попитам… а Орин?

Това накарало краля да помисли.

— Ще заповядам на лорд Хайтауър да освободи вашия брат сир Орин и хората му, които отидоха с него в Староград — заявил Джеерис, — но не мога да позволя да останат ненаказани. Валът е завинаги, тъй че вместо това ще ги осъдя на десет години изгнание. Могат да продадат мечовете си в Спорните земи или да отплават до Карт, където да подирят щастието си, за мен е все едно… ако оцелеят и не извършат други престъпления, след десетгодишен срок могат да се върнат у дома. Съгласни ли сме?

— Да — отвърнал лорд Рогар. — Ваша милост е повече от справедлив.

После попитал дали кралят би искал заложници от него, като гаранция за бъдещата му лоялност. Трима от братята му имали малки деца, които можело да бъдат пратени в двора, изтъкнал той.