Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 122

В отговор крал Джеерис слязъл от Железния трон и подканил лорд Рогар да го последва. Повел негово благородие извън залата до вътрешния двор, където хранели Вермитор. Един бик бил заклан за сутрешната му храна и положен на камъните, овъглени и димящи, защото драконите винаги обгарят месото си, преди да го изядат. Вермитор пирувал с плътта, късал големи парчета месо с всяка захапка, но когато кралят се приближил с лорд Рогар, драконът вдигнал глава и се взрял в тях с очи като езера от стопен бронз.

— Расте все по-голям с всеки ден — казал Джеерис, докато почесвал огромния крилат звяр под брадичката. — Задръжте си племенничките и племенниците, милорд. Защо биха ми трябвали заложници? Имам думата ви и само това ми стига.

Но Великият майстер Бенифер чул думите, които той не изрекъл. „Всеки човек, девица и дете в бурните земи е мой заложник, докато яздя него, каза Негова милост, без да го изрече — пише Бенифер, — и лорд Рогар го чу ясно.“

Така бил сключен мирът между младия крал и неговата бивша Ръка, и подпечатан същата нощ с пир в голямата зала, където лорд Рогар седял до кралица Алиса, мъж и жена отново, и вдигнал тост за кралица Алисан, вричайки любовта и верността си към нея пред всички събрани лордове и дами. Четири дни по-късно, когато лорд Рогар напуснал, за да се върне в Бурен край, кралица Алиса заминала с него; били придружени от сир Пейт Бекасината и сто войници, за да преминат безопасно през Кралския лес.

В Кралски чертог дългото царуване на Джеерис Първи Таргариен започнало не на шега. Младият крал се изправил пред десетки проблеми, когато поел управлението на Седемте кралства, но два от тях надвиснали по-големи от всички останали: хазната била празна и дългът на Короната нараствал, а неговият „таен“ брак, който ставал все по-малко таен с всеки изтекъл ден, клечал като делва с адски огън над огнище, готов всеки момент да избухне. Трябвало да се справи и с двата въпроса, и то бързо.

Непосредствената нужда от злато била решена от Рего Драз, новия управител на хазната, който се обърнал към Желязната банка на Браавос и нейните съперници в Тирош и Мир, за да уреди не един, а три съществени заема. Разигравайки всяка една банка срещу другите, Лордът на въздуха договорил толкова изгодни условия, на колкото могъл да се надява. Осигуряването на заемите имало един незабавен ефект: работата по Драконовата яма могла да продължи и отново цяла малка армия строители и каменоделци се изсипала над Хълма на Ренис.

И лорд Рего, както и кралят му осъзнавали обаче, че заемите са временно запушване, в най-добрия случай; можели да забавят кървенето, но не и да го спрат. Само данъци можели да постигнат това. Данъците на лорд Селтигар нямало да свършат работа; Джеерис нямал интерес да вдига пристанищните такси или да смуче кръвта на ханджиите. Нито щял просто да поиска злато от лордовете на владението, както направил Мегор. Ако прекалял с това, лордовете щели да се надигнат.