Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 120

Едва след като всичко това било сторено за негово удовлетворение и новите му хора били по местата си, Джеерис наредил на Великия майстер Бенифер да изпрати гарван до Бурен край, с призовка лорд Рогар Баратеон да се върне в града.

Пристигането на кралското писмо довело до разногласие между лорд Рогар и братята му. Сир Борис, често смятан за най-избухливия и войнствен от Баратеоните, в този случай се оказал най-спокойният.

— Момчето ще ти вземе главата, ако направиш каквото иска — казал той. — Иди на Вала. Нощният страж ще те вземе.

Гарон и Ронал, по-младите братя, настоявали за неподчинение. Бурен край бил един от най-здравите замъци във владението. Ако Джеерис смятал да му вземе главата, да дойде и да я вземе, казали те. Лорд Рогар само се изсмял на това.

— Здрав ли? — рекъл той. — Харънхъл беше здрав. Не. Ще отида първо да видя Джеерис и да се обясня. Мога да облека черното след това, ако избера, той няма да ми откаже това.

На другата сутрин се отправил за Кралски чертог, придружен само от шестима от най-старите си рицари, мъже, които го познавали от детството му.

Кралят го приел седнал на Железния трон, с короната на главата. Лордовете от съвета му присъствали, а сир Джофри Догет и сир Лорънс Рокстън от Кралската гвардия стояли в подножието на трона, с белите си наметала и емайлирана броня. Иначе тронната зала била празна. Стъпките на лорд Рогар отеквали, докато минавал по дългата пътека от вратата на тронната зала до трона, съобщава ни Великият майстер Бенифер. „Гордостта на негово благородие беше добре позната на краля — написал е той. — Негова милост нямаше никакво желание да го наранява още повече, като го принуди да се унизи пред целия двор.“

Но той се унизил, и още как. Лордът на Бурен край паднал на коляно, свел глава и положил меча си в подножието на трона.

— Ваша милост — започнал той, — тук съм, както заповядахте. Направете с мен каквото благоволите. Моля само да пощадите моите братя и дома Баратеон. Всичко, което сторих, сторих го…

— … за доброто на владението, така, както го виждахте. — Джеерис вдигнал ръка, за да накара лорд Рогар да замълчи, преди да е успял да каже още нещо. — Зная какво направихте и какво казахте, и какво замисляхте. Вярвам ви, когато казвате, че не искахте да навредите лично на мен или на моята кралица… и не грешите, от мен би станало великолепен майстер. Но се надявам да стана още по-добър крал. Някои твърдят, че сега ние сме врагове. По-скоро съм склонен да мисля, че сме приятели, които са били в разногласие. Когато майка ми дойде при вас да потърси убежище, вие ни приехте, при голям риск за себе си. Можехте лесно да заповядате да ни щракнат прангите и да направите от нас подарък за чичо ми. Вместо това вие заклехте своя меч на мен и свикахте знамената си. Не съм забравил.