Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 111

Колкото до Реймънд Малъри и другите дезертьори, диваците им оказали хладен прием. Бунтовници или не, свободният народ недолюбвал врани. Главата на самия сир Реймънд била предадена на Източен страж половин година по-късно. Когато го попитали какво е сполетяло останалите му хора, главатарят на диваците се изсмял и рекъл: „Изядохме ги“.

Вторият син на Брандън Старк, Аларик, станал лорд на Зимен хребет. Щял да управлява Севера двайсет и три години, способен мъж, макар и суров… но дълго време нямал една добра дума да каже за крал Джеерис, защото обвинявал краля за смъртта на брат си Уолтън и често го чували да казва, че Негова милост трябвало да обезглави хората на Мегор, наместо да ги праща на Вала.

Далече от неприятностите в Севера, крал Джеерис и кралица Алисан оставали в самоналоженото си изгнание от двора, но изобщо не били бездейни. Джеерис продължавал суровия си тренировъчен режим с рицарите от неговата Кралска гвардия всяка сутрин и посвещавал вечерите си на ровене в описания на царуването на дядо си Егон Завоевателя, по чийто пример желаел да моделира собственото си управление. Тримата майстери на Драконов камък му помагали в тези проучвания, както и кралицата.

Докато дните отминавали, все повече и повече посетители идвали в Драконов камък, за да говорят с краля. Лорд Масей от Стоунденс дошъл първи, но лорд Стонтън от Врански приют, лорд Дарклин от Дъскъндейл и лорд Бар Емън от Остри нос скоро дошли по петите му, последвани от лордовете Харти, Ролингфорд, Мутън и Стоукуорт. Младият лорд Росби, чийто баща сложил край на живота си, когато крал Мегор паднал, също се появил и покорно помолил краля за опрощение, което Джеерис с радост му дал. Въпреки че Демън Веларион, като лорд-адмирал на Короната и управител на корабите, бил в Кралски чертог с регентите, това не попречило на Джеерис и Алисан да отлетят на драконите си до Дрифтмарк и да обиколят корабостроителниците му, придружени от синовете му Корвин, Йорген и Виктор. Когато вестта за срещите им стигнала до лорд Рогар в Кралски чертог, той се разгневил и стигнал дотам, че да попита лорд Демън дали флотата на Веларион би могла да се използва, за да се попречи на тези „лордове блюдолизци“ да пълзят до Драконов камък и да търсят благоразположението на момчето крал. Отговорът на Веларион бил недвусмислен. „Не“, казал той. Ръката приел това като пореден знак на неуважение.

Междувременно придворни дами и придружителки на кралица Алисан се установили на Драконов камък и скоро станало ясно, че надеждите на майка ѝ тези Мъдри жени да могат да убедят малката кралица, че бракът ѝ е неразумен и неблагочестив, са съвсем неоснователни. Нито молитва, нито поучения, нито четения от „Седемлъчата звезда“ не могли да разклатят убедеността на Алисан Таргариен, че боговете са решили тя да се омъжи за брат си Джеерис, да бъде негова довереница, помощничка и майка на децата му. „Той ще бъде велик крал — казала тя на септа Юзабел, лейди Лусинда и другите, — а аз ще бъда велика кралица.“ Толкова твърда била в убеждението си и толкова мила, добронамерена и обичлива във всичко останало, че септата и другите Мъдри жени открили, че не могат да я винят, и с всеки изтекъл ден все повече преминавали на нейна страна.