Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 109

Лордът на Скалата на Кастърли искал нещо повече от един знатен гост, осъзнала тогава кралица Рена. Под външната си топлота той бил твърде лукав и твърде амбициозен, за да се задоволи с толкова малко. Искал съюз с Железния трон, възможно чрез брак между нея и незаконния му син, или някой от законните му синове; някакъв съюз, който би издигнал Ланистърите над Хайтауърите, Баратеоните и Веларионите, до втория дом във владението. И искал дракони. Със свои собствени драконови ездачи Ланистърите щели да са равни на Таргариените.

— Били са крале някога — напомнила тя на Сам Стоукуорт. — Усмихва се, но е отраснал с приказки за Полето на огъня; няма да е забравил. — Рена Таргариен също знаела историята си; историята на Свободна Валирия, написана с кръв и огън. — Не можем да останем тук — споделила тя със скъпите си приятелки.

Тук трябва да оставим за малко кралица Рена и да хвърлим поглед отново на изток към Кралски чертог и Драконов камък, където регент и крал оставали в раздор.

Колкото и дразнещ да бил проблемът с брака на краля за кралица Алиса и лорд Рогар, не трябва да се мисли, че това е било единствената им грижа по време на регентството им. Парите, или по-скоро липсата на пари, били най-неотложният проблем на Короната. Войните на крал Мегор били съсипващо скъпи, изтощителни за кралската хазна. За да пълни отново ковчежетата си, управителят на хазната на Мегор вдигал съществуващите данъци и налагал нови, но тези мерки донесли по-малко злато, отколкото се предвиждало, и само задълбочавали нетърпимостта на лордовете на владението спрямо краля. Положението не се подобрило с възкачването на Джеерис. Коронацията на младия принц и Златната сватба на майка му били великолепни събития, които направили много за спечелването на обичта на лордове и простолюдие, но всичко това си имало цена. А надвисвал и още по-голям разход: лорд Рогар бил решен да се довърши работата на Драконовата яма преди да предаде града и кралството на Джеерис, но средствата липсвали.

Едуел Селтигар, лорд на острова Птичи нокът, се оказал неефикасна Ръка за Мегор Жестокия. Под регентството му бил даден втори шанс, но се оказал също толкова неефикасен управител на хазната. За да не обиди приятелите си лордове, Селтигар решил вместо това да наложи нови данъци на простолюдието на Кралски чертог, което му било удобно подръка. Пристанищните такси били утроени, определени стоки трябвало да се облагат и на влизане, и на излизане от града и от ханджии и строители били поискани нови данъци.