Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 110

Нито една от тези мерки нямала желания ефект да запълни кралската съкровищница. Наместо това строителството се забавило и спряло, хановете се опразнили, а търговията западнала забележимо, тъй като търговците отклонявали корабите си от Кралски чертог към Дрифтмарк, Дъскъндейл, Девиче езеро и други пристанища, където щели да избегнат облагането. (Ланиспорт и Староград, другите големи градове на владението, също били включени в новите данъци и такси на лорд Селтигар, но там указите имали по-малък ефект, главно защото Скалата на Кастърли и Хайтауър ги пренебрегнали и не правели никакво усилие да ги събират.) Новите данъци обаче спечелили омраза към лорд Селтигар из целия град. Лорд Рогар и кралица Алиса също получили своя дял от хули. Друга жертва се оказала Драконовата яма: Короната вече нямала нужните средства да плаща на строителите и цялата работа по големия купол престанала.

На север, както и на юг, се трупали буреносни облаци. Докато лорд Рогар бил ангажиран в Кралски чертог, дорнците се одързостили и нахлували все по-често в граничните земи, като безпокоели дори бурните земи. Имало слухове за нов Крал Лешояд в Червените планини, а братята на лорд Рогар Борис и Гарон настоявали, че нямали нужните хора и пари, за да го изкоренят.

Още по-бедствено било положението в Севера. Брандън Старк, лорд на Зимен хребет, умрял през 49 г. СЗ, скоро след завръщането си от Златната сватба; пътуването, казвали северняците, взело твърде много от него. Синът му Уолтън го наследил, а когато през 50 г. СЗ внезапно избухнал бунт сред мъжете на Нощния страж при портата Райм и Самурената крепост, той събрал силата си и препуснал към Вала на помощ на верните стражи в потушаването им.

Бунтовниците били бивши Бедни братя и Синове на Воина, които приели милост от момчето крал, предвождани от сир Оливър Бракън и сир Реймънд Малъри, двамата рицари обърни плащове, които служели в Кралската гвардия на Мегор преди да го изоставят заради Джеерис. Лорд-командирът на Стража неразумно дал на Бракън и Малъри командването на две порутени укрепления със заповеди да ги възстановят; наместо това двамата решили да направят замъците свои седалища и да се установят като лордове.

Бунтът им се оказал краткотраен. Срещу всеки мъж на Нощния страж, присъединил се към бунтовниците, десет останали верни на клетвите си. С помощта на лорд Старк и неговите знаменосци черните братя си възвърнали портата Райм и избесили клетвопрестъпниците, освен самия сир Оливер, който бил обезглавен от лорд Старк с прочутия му меч Лед. Когато вестта стигнала до Самурената крепост, бунтовниците там избягали оттатък Вала, с надеждата да се съюзят с диваците. Лорд Уолтън ги подгонил, но два дни навътре в снеговете на омагьосания лес той и хората му били нападнати от великани. Писано е, че Уолтън Старк убил двама от тях, преди да го смъкнат от седлото и да го разкъсат. Оцелелите му мъже го върнали в Черен замък на парчета.