Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 108
Джордж Мартин
Лиман Ланистър, лорд да Скалата на Кастърли, я бил приютил преди, припомнила му тя. Кралица Рена била уверена, че щял да я приеме гостоприемно отново.
Андроу Фарман, Саманта Стоукуорт и Алейн Ройс поели след нея на следващата сутрин, заедно с над четирийсет приятели, слуги и привърженици на кралицата, защото Нейна милост била събрала внушителен кръг около себе си като Кралицата в Запада. Лейди Елиса също била с тях, защото нямала никакво намерение да остава; корабът ѝ, „Девичи каприз“, бил подготвен за прехвърлянето. Но когато групата на кралицата стигнала на пристана, заварили сър Франклин да ги чака. Останалите можели да заминат и толкова по-добре, заявил той, но сестра му щяла да остане на Светлия остров, за да бъде омъжена.
Новият лорд обаче взел със себе си само шестима мъже и сериозно не дооценил обичта, която хранело простолюдието към сестра му, особено моряците, корабостроителите, рибари, докери и други жители на пристанищните квартали, много от които я познавали още от малко момиче. Когато лейди Елиса се опълчила непокорно на брат си и настояла да се махне от пътя ѝ, около тях се събрала тълпа, която ставала все по-гневна с всеки изтекъл миг. Без да обръща внимание на настроението им, негово благородие посегнал да сграбчи сестра си… при което събралите се наскачали и надвили хората му преди те да успеят да извадят мечовете си. Трима от тях били блъснати от кея във водата, а самият лорд Франклин бил хвърлен в трюма на един кораб, пълен с прясно уловена треска. Елиса Фарман и останалите приятели на кралицата се качили на „Девичи каприз“ непокътнати и отплавали за Ланиспорт.
Лиман Ланистър, лорд на Скалата на Кастърли, дал на Рена и на съпруга ѝ Егон Некоронования убежище, когато Мегор Жестокия поискал главите им. Незаконният му син, сир Тирел Хълма, се сражавал с принц Егон под Окото на боговете. Неговата жена, внушителната лейди Йокаста от дома Тарбек, се сприятелила с Рена при престоя ѝ на Скалата и първа забелязала, че е с дете. Точно както очаквала кралицата, сега я посрещнали гостоприемно, а когато останалите от свитата ѝ слезли в Ланиспорт, Ланистърите приели и тях. В тяхна чест вдигнали пищен пир и цяла конюшня била отстъпена за Сънеплам, а кралица Рена, съпруга ѝ и приятелките ѝ от Четириглавия звяр настанили в предвидени за кралски особи жилища дълбоко в недрата на самата Скала, в пълна безопасност и сигурност. Там те се задържали повече от един лунен кръг, радвайки се на гостоприемството на най-богатия дом в цял Вестерос.
Докато дните отминавали обаче, същото това гостоприемство ставало все по-притеснително за Рена Таргариен. Станало ѝ ясно, че назначените им камериерки и слуги били клюкарки и шпиони, като донасяли за всяко тяхно действие на лорд и лейди Ланистър. Една от септите на замъка попитала Саманта Стоукуорт дали бракът на кралицата за Андроу Фарман изобщо е бил консумиран и ако да, кой е свидетелствал на първата брачна нощ. Сир Тирел Хълма, миловидният незаконен син на лорд Лиман, открито се подиграл на Андроу, докато в същото време правел всичко по силите си да спечели благоразположението на самата Рена, като я засипвал с приказки за своите подвизи в Битката под Окото на боговете и ѝ показвал белезите, които получил там „в служба на вашия Егон“. Самият лорд Лиман започнал да проявява неуместен интерес към трите драконови яйца, които кралицата донесла от Светлия остров, чудейки се кога би могло да се очаква, че ще се излюпят. Жена му, лейди Йокаста, подхвърлила насаме, че едно или повече от яйцата би било чудесен подарък, ако Нейна милост пожелае да покаже благодарността си към дома Ланистър за оказания ѝ прием. Когато тази хитрина се оказала неуспешна, лорд Лиман предложил веднага да купи яйцата за зашеметяваща сума злато.