Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 106
Джордж Мартин
Лейди Елиса била два пъти сгодявана, веднъж на дванайсет и веднъж на шестнайсет, но подплашила и двете момчета, както признал със съжаление баща ѝ. В Рена Таргариен обаче тя намерила приятелка със сходна настройка, а в нея кралицата намерила доверен човек. Заедно с Алейн Ройс и Саманта Стоукуорт, две от най-старите приятелки на Рена, станали неразделни, двор в двора, който сир Франклин Фарман, по-големият син на лорд Марк, нарекъл Четириглавия звяр. Андроу Фарман, новият съпруг на Рена, бил допускан в кръга им от време на време, но никога толкова често, че да бъде взиман за пета глава. Най-показателното е, че кралица Рена никога не го взимала на гърба на своя дракон, Сънеплам, приключение, което често споделяла с дамите Елиса, Алейн и Сам (честно казано, повече от възможно е кралицата да е канила Андроу да сподели небето с нея, само за да откаже той, тъй като не бил предразположен към приключения).
Би било грешка да смятаме времето, преживяно от кралица Рена в Светлия замък, за идилия обаче. Не всеки се радвал на присъствието ѝ, в никакъв случай. Дори тук на този далечен остров имало Бедни братя, гневни, че лорд Марк, като баща му преди него, е дал подкрепа и убежище на личност, която смятали за враг на Вярата. Продължителното присъствие на Сънеплам на острова също създавало проблеми. Зърван на всеки няколко години, един дракон бил чудо и ужасяваща гледка, и е вярно, че някои от обитателите на Светлия остров се гордеели, че си имали „свой дракон“. Други обаче били обезпокоени от присъствието на огромния звяр, особено докато тя ставала по-голяма… и по-гладна. Изхранването на дракон не е дреболия. А когато се узнало, че Сънеплам е снесла купчина драконови яйца, един просещ брат от вътрешните хълмове започнал да проповядва, че Светлия остров скоро щял да бъде опустошен от дракони, „поглъщащи и овце, и крави, и хора“, освен ако не се появи драконоубиец, който да сложи край на този бич. Лорд Фарман пратил рицари да го хванат и да го накарат да млъкне, но не и преди хиляди да са чули пророчествата му. Макар проповедникът да умрял в тъмниците под Светлия замък, думите му продължили да живеят, изпълвайки невежите със страх всеки път, щом ги чуели.
Дори между стените на седалището на лорд Фарман кралица Рена имала врагове, главният между които бил наследникът на негово благородие. Сир Франклин се сражавал в Битката под Окото на боговете и получил рана там, пролята кръв в служба на принц Егон Некоронования. Неговият дядо загинал на бойното поле заедно с най-големия си син и на него се паднало да донесе труповете им у дома на Светлия остров. Но му се струвало, че Рена Таргариен не показва никакво угризение за всичката скръб, която донесла на дома Фарман, и малко благодарност лично към него. Също тъй се възмущавал от приятелството ѝ със сестра му, Елиса; вместо да я окуражава в това, което според него било нейно необуздано, своенравно поведение, сир Франклин смятал, че кралицата трябвало да изисква от нея да изпълни дълга си, като сключи подходящ брак и роди деца. Нито пък възприемал начина, по който Четириглавия звяр някак си се превърнал в центъра на дворцовия живот в Светлия замък, докато неговият лорд баща и самият той се оказвали все по-пренебрегвани. За това той имал пълно основание. Все повече знатни лордове от западните земи и извън тях посещавали Светлия остров, отбелязал е майстер Смайк, но когато идвали, било за да получат аудиенция с Кралицата в Запада, а не с незначителното лордче на един малък остров и неговия син.