Читать «Огнегадателят» онлайн - страница 18

— Да, сър.

— Според мен, избраната от тебе дефиниция за магия е: „Всяко действие има реакция, за които не може да се намери логическо обяснение“.

— Възможно е да се каже и така — добави Дъглас, въодушевен от метода на преподаване.

— Дотук трябва да повярваш на думите ми. По света съществуват величествени и разнообразни природни вълшебства, а за един магьосник са необходими години, за да се научи да ги разпознава. Ето защо се нуждая от различно, по-разбираемо обяснение за това, какво е естествено и какво е магическо. Като тип магията сравнително малко е свързана с природните закони и твърде по-разумно е да вникнем в съдържанието на неестественото, вместо да търсим къде липсва. Дори и тази пътека на познанието е дълга и трудна, изпълнена с пречки и препятствия. Накрая ще разбереш, че съществуват много малко магии, в които можеш да си напълно сигурен. Има и конкретни примери — да движиш или преместваш предмети на различни разстояния. Съгласно всички познати тестове, това е в пълно несъответствие с природните закони и се смята за абсолютно невъзможно. И още…

Магьосникът случайно направи необичаен жест към стоящия пред него предмет, който се оказа Бронзовия Бухал. Чу се: „Пуффф“, птицата изчезна от мястото си и се появи на петнайсетина фута разстояние от тях. Бухалът изглеждаше изненадан от внезапното пътуване.

— Телепортация — тихо обясни Флеърмън. — Този вид магия универсално е разпространена като истинско вълшебство, по-точно казано, магия с главно „М“. Друг неин вид е екстрасенското възприятие.

Той отвори очи, докосна челото си с лявата ръка и промълви:

— Чувствувам… чувствувам… чувствувам приближаването на стар просяк към нашата врата, готов е да позвъни, тъй като обичайният посрещач го няма. — Вълшебникът намръщено отправи последните си думи към Бронзовия Бухал и продължи: — Облечен е в дрипи, но има добре подковани ботушки и не прилича нито на старец, нито на просяк. Той е платен шпионин на Херцог Юнисед. Въпросният Херцог има голям недостатък: страда от убеждението, че този, който го поддържа напълно, е негов враг.

Магът скочи от табуретката.

— Вече няколко пъти съм отказвал услугите си на този фалшив Херцог. Никога не съм засягал с думи и дела неговите хора, законите му или собствеността му, но той винаги ме е смятал за свой враг — обърна се Флеърмън към ученика си. — Приближи се към мен. Сега ще научиш много повече, отколкото ако ме наблюдаваш как стрелям по Бронзовия Бухал в стаята си или го обиждам с автоматична телепортация — добави той през рамо.

Обзет от тази мисъл, магьосникът закрачи през работилницата, мина през двора и кухнята надолу към приемната и се запъти към външната врата.

Както обикновено при хубаво време, тя беше открехната. Докато се приближаваха към нея, дочуха звънец, придружен от сприхаво чукане.