Читать «Огнегадателят» онлайн - страница 16

Флеърмън се спря до голямата работна маса, височината на която достигаше до бедрото на обикновен човек, разположена в центъра на първата стая в работилницата. Беше най-голямата, най-дългата и най-странната маса, която Дъглас бе виждал някъде и стигаше до коремите на двамата. Върху нея бяха поставени кораби с пълно оборудване на път за Пертсайд. Голямо разнообразие от бутилки — празни или изпълнени с прозрачна, кафява, зеленикава или белезникава течност бяха положени, разместени и подредени върху дървения плот. Огромната площ се допълваше от стъкленици, щипки за дестилиране, извити стъкленици, ребуси, цилиндрични и конусовидни съдове, колби изпълнени с бълбукащи течности и останали ярдове пространство от стъкло и други наредени предмети.

Имаше и стъклени пръчки, стъклени чинии, стъклени цилиндри с открити краища, както и всеразмерни огледала с разнообразна форма, без да се включват лещите — различни по големина, с различни цветове на дъгата.

Сред разпръснатото множество от дреболии бяха разхвърляни книги, памфлети, морски карти, свитъци хартия — непокътнати, с номера, тайнствени думи, кабалистични знаци и релефни фигури. Стенните полици и шкафчета, както и пространството под масата бяха изпълнени с ножове, шпатули, лъжици, черпаци и микроскопи. Изсушени корени, листа и цветове от стотици растения се съхраняваха в буркани със златисти покривала. На пода под тях бяха поставени дамаджани със здрави стъклени запушалки, пълни с тъмносиви, чисто бели и катранено-черни прахове или с многобройни кристалчета.

По-ниско разположените бутилки с подредено съдържание имаха преграда за опиране и регулиране на тяхното количество, състоящо се от течности оцветени в чист рубин, светъл кехлибар, масленозелено, кралски пурпур или оранжев сироп. Изглеждаше, че много от тях врят или кипят по собствено желание.

Всички бутилки и стъклени съдове бяха здраво затворени и притежаваха етикет, надписан с дребен шрифт с ръждивокафяво мастило. Повечето етикети изглеждаха като нови, но се забелязваха и други с остарял и трудно четящ се текст.

Момчето бе застинало в недоумение, докато учителят-магьосник почистваше мястото в центъра на единия край от масата. Майсторът извади високо столче, покатери се върху него и зарита с крака във въздуха. След това внимателно свали шапката си — висока, с конусообразна форма и със златен пискюл на върха, постави я встрани от него и спокойно продължи започнатата на закуска лекция.

— Трябва да знаеш, че до голяма степен успехът в тази професия, а това наистина е професия, е не просто търговия или занимание…, впрочем докъде бях стигнал? Ааа, да! Ако работиш упорито и имаш желание да се учиш, ти си щастливец, особено ако притежаваш природна дарба за магии, което дава допълнително предимство.

Той спря за момент, обърна се към застаналия до него Дъглас и го погледна в лицето. После продължи:

— Защото ти имаш нещо, което никой друг ученик на вълшебник не притежава — мен! Твоят Майстор, Учител, Водач, Пример и Приятел. Звучи малко нескромно от моя страна, но казаното от мене е много ценно и вярно — завърши речта си Флеърмън.