Читать «Огнегадателят» онлайн - страница 20

— Тук съм и това е моето място, господин шпионино! Опитай се да ме предизвикаш и върху теб ще приложа урок номер девет! А сега, след като си видял и чул всичко, за което си дошъл, време е да се измиташ оттук!

Момчето пристъпи напред, направи бърз жест и яростно прочисти гърлото си. Шпионинът се завъртя, премина тичешком двора и изскочи от портичката по виещата се около Потока пътека, после бързо увеличи разстоянието между него и Чирака. Той скоро се изгуби в буйно обраслата градина на един човек, наричан Безценния.

— Е, както и подозирах — обади се Бронзовият Бухал. — Горкият Безценен е приел Херцогските пари, за да те шпионира, Флеърмън.

— Всичко е наред — отговори Вълшебникът с весела усмивка. — Когато той ме уведоми за предложението на Кримай, аз го посъветвах да приеме. Парите определено ще му бъдат от полза, а херцогът и без това щеше да ги хвърли за някой коварен план, ако не ги беше дал на Безценния. Кримай, обаче, не е толкова глупав. Той знаеше, че няма да има толкова голяма полза от своя информатор.

Той ги поведе надолу през хола и всички се върнаха в Работилницата.

— Кримай нито е глупак, нито чак толкова лош, колкото и странно да звучи. Той ще плати достатъчно на Безценния, за да може да купи на съпругата си Люляка ново легло — преди да настъпи зимата и преди купуването на нов бик за неговите юнаци. Всички ние, освен Юнисед, разбираме каква е причината.

В работилницата Вълшебникът зае предишното си място — на високата табуретка.

— Да не забравя да напомни на Безценния да не допуска същата грешка, която преди време направи неговият предшественик.

— Каква беше тя? — нетърпеливо попита Дъглас.

— Жената на един фермер, живеещ наблизо — поклати глава Флеърмън. — Ооо, тя смяташе заниманията ми за толкова невежи, че в безлунните нощи като тази започна да се маскира и като странно същество да скита из Височината на Вълшебника. Кримай беше така заинтересован, че през последната безлунна нощ излезе да я следи, разбира се, без да успее да разбере или види нещо — пречеха му мъглата и сгушените храсти от лавровкиня, да не говорим за сковаващия мозъка студ.

— И затова получи ужасни болки в гърба — прибави Бронзовият Бухал. — А аз го насочих правилно. Трябваше да видиш физиономията му, когато Вълшебникът го покани на среднощна трапеза. Ха!

— Дадох му специално лекарство против мозъчна треска и направих лапа от зелени жълъди за гърба му, бяха примесени със зрънца от нар. После му дадох мъдър съвет: Кога и как да дебне в студа и мъглата през късните пролетни нощи.

— Разбирам — продума Дъглас. — Следователно, ако Безценният се оттегли и престане да измисля своите истории…

— Тогава парите ще идват при него за по-дълго време!

— А този мъж, Кримай, дали е безопасен?

— О, определено мисля така. Някога той беше честен и откровен, но недостатъчно добре платен учител, който беше изгонен от работа. И сега той прави всичко, продиктувано от Херцога. Юнисед — Херцогът, е нещо по-различно. Алчен, суетен, самомнителен и жаден за власт, също така тираничен, некомпетентен и непросветен в Управлението на имението. Много рядко човек може да го види уравновесен. Между другото, каква вреда ще донесе едно толерантно отношение към Кримай? Да се върнем към уроците, млади момко, още не е време за обед!