Читать «Огнегадателят» онлайн - страница 17

— Аз… ъъъ…, аз Ви вярвам, сър.

— Истина е — Магьосникът отмести погледа си към връхлитащия през входната врата Бронзов Бухал, който с металически шум и трясък кацна на една голяма пръчка до масата за четене. — Какъв тътнеж! — възкликна магьосникът недоволно. — Много рядко си така припрян, Бухале!

— Само казвам какво е истина — отговори птицата. — Може ли да присъствам на първия урок?

— Да, разбира се, въпреки че ние вече започнахме. Първият урок се отнася до тежката работа, предимствата на късмета, прилежността, задълбоченото и сериозно учене на материала за усвояване и също така много други въпроси.

Дъглас просто кимна, до този момент нямаше какво да попита, всичко му изглеждаше правдоподобно. Магьосникът изтри очилата си с ръкава на своята туника и продължи:

— Това беше първият урок. А сега следва и първият тест: Ще приемеш ли предизвикателството? Ще обещаеш ли да работиш упорито и да даваш всичко от себе си, дори когато задачите са леки?

— Да, сър — каза бързо Дъглас. — Въпреки че бих добавил „времената са тежки, а не леки“.

— Наистина, по-трудно е да се работи внимателно и съсредоточено, особено когато нещата вървят добре — отвърна Флеърмън. — И също така за да се справяш с уроците си в „леки времена“ се изисква още по-особено старание. Помисли за това, момчето ми! Но аз казвам: премина през първия тест, да започнем с втория… Какво е магия?

Докато Вълшебникът и Бухалът съсредоточено мълчаха, Дъглас внимателно се замисли върху въпроса. Накрая момчето отвърна:

— Смятам, че магията би трябвало да бъде нещо…, което осъществява друго нещо… за…, за което наблюдателният човек не може да намери нито готова причина, нито подходящ метод.

— Добре, добре! — изпляска с ръце Магьосникът, в знак на задоволство, а Бухалът размаха криле и ги разтърси в знак на съгласие. — Добър отговор или по-точно добър първи отговор, защото това не е цялата истина, но все пак е задоволително начало.

Той смени мястото си, като се доближи до момчето, а освободеният стол го последва и се спря до Дъглас.

— Забеляза ли как всяка вечер се приготвя храната? Добре, трябва да знаеш, че това се дължи на постоянна магия, но е нещо различно от обикновеното природно вълшебство. Синият Чайник нарежда и дава указания, за да бъдат изпълнени точните изисквания. Ястията се приготвят в определено време и както знаеш са отлични. Но не храната е вълшебна, а начинът, по който се приготвя. Разбираш ли за какво говоря?

— Може би малко.

— Видя ли как топлината от печката кипва водата за чая, обелва зеленчуците и приготвя соса от печеното месо?

— Не, но предполагам, че тя би трябвало да се намира там — отвърна Дъглас.

— Следователно ти определяш топлината, огъня и врящата сила като магия?

— Те биха могли да бъдат, въпреки чувството, че ако бях наблюдавал внимателно, щях да намеря естествено обяснение за тях.

— Възможно е, познавам хора, които също биха могли да обяснят нещата по напълно разбираем начин, например предизвиканата химична реакция от връзката на въздуха с нагрятото дърво, което наричаме горене. Отново точен отговор! И ако трябваше да накарам приятеля си да ти обяснява явленията горене и кипене, ти сигурно не би видял в тях нищо вълшебно, защото ще ти бъдат обяснени с помощта на природните закони. И сигурно щеше да се съгласиш, така ли е?