Читать «Огнегадателят» онлайн - страница 14

— Разбирам — промърмори замислено Дъглас. — Никога не съм се замислял, но вярвам в тяхното съществуване, дори досега да не съм виждал нито една фея.

— Ооо, ще видиш! — увери го Бухалът. — По този повод трябва да знаеш, че въпросният фермер поддържа чистота в хамбара и стопанството си, той е спечелил доста добра репутация сред феите. Доячката във фермата е негова дъщеря — едно приветливо момиче, което два пъти седмично приготвя хляб и вари прясно мляко за Малкия Народец.

— И съдът гласува за фермата?

— О, да! Като отплата кралицата поиска от него двойно количество мляко за месеца. Фермерът дори забрави за кражбата, взе си кофата и се върна обратно.

— И всичко това е станало през миналата нощ около Стария кладенец?

— Точно така — потвърди птицата и наведе глава, за да провери как Дъглас се справя с работата си.

— А ти беше ли там?

— Никой няма право да наблюдава Съда на Феите, за голямо съжаление, освен ако няма специална покана — отвърна птицата и се извърна към средата на входната врата. — Всичко това успях да разбера от един елф — мой приятел, който го научил от Пикси, живуща на брега на потока, съвсем близо до Стария кладенец. Тя чула съвещанието до нейната къщурка. Дори и малката Фея Пикси не посмяла да гледа, а само слушала.

— Мислех, че елфите са същите като феите — отбеляза Дъглас.

— Само в най-общ аспект. Те са нещо като роднини, но не съвсем същото. Например тези от рода на Пикси са не по-големи от средния ти пръст.

Дъглас прибра парцалите, с които го лъскаше.

— Бих желал да се срещна с някой от твоите приятели. Никога не съм виждал елф или малко духче. Или пък фея, например.

— Всичко по реда си — отвърна Бронзовия Бухал, намигайки весело на една летяща червеношийка.

Фермерите от долината изпитваха чувство на страхопочитание от присъствието на Вълшебника в тяхната околност. Страхът им от неговите способности бе по-голям от усещането за собствено достойнство, така че той реши да живее в съседство с тях. Хората се стараеха да не безпокоят Флеърмън, освен в много важни и необичайни ситуации като спасяването на брашното в Голямата мелница или снабдяването с говеждо месо през ранната зима. Магьосникът винаги плащаше в брой — нещо добре дошло за местните жители, като изричаше по някое друго заклинание и оставяше талисман, когато някой се нуждаеше от него и например казваше: „Не се отнасяше за мен, ако не възразявате…, но старият Бълдинг от Южната местност е болен…“

Флеърмън с готовност прекъсваше своята работа, за да помогне на съседите си и рядко вземаше за услугата дори символична сума.

С течение на времето Чиракът увеличи контактите и познанията си с местните и градските жители. Той показваше съобразителност и не се месеше много в заниманията на своя Майстор. Отношенията му с Вълшебника се ограничаваха до въпроси, свързани с неговото обучение, които въпреки младостта и неопитността на Чирака, понякога бяха достатъчно приятелски и искрени.