Читать «Обсидиановата стая» онлайн - страница 19

— Деветдесет килограма.

— Багаж?

Проктър посочи с пръст чантата и лаптопа.

— Не можеш да вземеш нищо друго. Ще имаме нужда от пълни резервоари за скок като нашия. – Шейпли се почеса по главата, докато явно правеше сметките си наум. След това се наведе напред и погледна през прозореца към вятърния чорап на летището, който се виждаше от местата им зад бара. – Май вятърът е в наша полза. Сега вече е само въпрос на пари.

— Не искам да споменаваш Ирландия в документите, ако случайно се окаже, че тя не е крайното местоназначение.

— За осем дни около света, а? Това не е само въпрос на пари, а на повече пари.

— Осем долара на миля. Цена за отиване и връщане, ако тръгнем на момента.

Шейпли замълча, обмисляйки.

— Ако си ченге, това е капан, нали знаеш? И няма да можеш нищо да ми лепнеш.

— Не съм ченге, а просто човек, който има нужда от превоз. И от пилот, който не задава въпроси.

Шейпли гаврътна уискито.

— Двайсет хилядарки сега и още десет, когато стигнем.

Проктър видя, че барманът е с гръб към тях. Отвори чантата, извади няколко пачки стодоларови банкноти и ги подаде на пилота.

— Това са трийсет хилки.

Пилотът бързо ги разлисти с пръст, после ги прибра в джобовете на якето.

— Вероятно, независимо дали имаш багаж или не, предпочиташ да не минаваш през митницата?

— Точно така.

Шейпли кимна. Потупа се по джобовете с парите и каза:

— Дай ми време да ги прибера някъде и да завъртя един-два телефона, за да задвижа нещата. След петнайсет минути ще се срещнем пред „Норт Гендър Авиейшън“. Хангар № 4.

След това стана, показа на Проктър вдигнат палец и излезе от празния бар.

7.

Шейпли не беше преувеличавал за теглото. Всичко, с изключение на двете пилотски седалки беше свалено, а пътническата кабина беше оборудвана с допълнителни резервоари за авиационен бензин. Летенето без такива подробности като изискванията на Федералната авиационна администрация щеше да бъде малко по-евтино, отколкото това на „Дебън-Еър“, но пък много по некомфортно.

Излетяха няколко минути след пет, като преди това Шейпли беше регистрирал полета по правилата за визуални полети като екскурзия за „разглеждане на забележителности“ до Туайлингейт, за да няма нужда от депозиране на летателен план. Щом се оказа извън зрителното поле на летището обаче, обърна самолета на изток и след петнайсет минути се озоваха над Атлантическия океан. Тук Шейпли се спусна ниско и продължи да лети само на десетина метра над вълните. Въпреки тревожната липса на височина, очевидно беше умел пилот и освен това явно нямаше особени скрупули за сегашната им цел, стига парите да са достатъчно. Проктър дори не можеше да предположи какъв необичаен бизнес го е принудил да направи подобни интересни промени в своята машина: малък, относително стар, един от ранните бизнес самолети с турбовитлов двигател, с тесен, неудобен кокпит. Докато се движеха на изток над океана, измъквайки се от обхвата на веригата местни радари, Шейпли увеличи височината на десет хиляди метра, за да „пести гориво“, обясни той, като добави забързано обяснение от половин дузина думи за атмосферното налягане. Небето стана индигово, после, когато слънцето залезе, почерня, докато летяха в сянката на въртящата се земя.