Читать «Обсидиановата стая» онлайн

Проктър отвори двойната врата на библиотеката, за да улесни госпожа Траск, която мина през нея, понесла сребърния поднос със сервиза за предобедния чай.

Помещението беше сумрачно и тихо, осветявано единствено от огъня, който пламтеше в камината. Пред него Проктър видя неподвижна фигура, седнала на стол с висока облегалка, която трудно се различаваше на слабата светлина. Госпожа Траск отиде до нея и сложи подноса на масичката за кафе до стола.

— Госпожице Грийн, сметнах, че може да искате чаша чай – каза тя.

— Не, благодаря ви, госпожо Траск – чу се тихият глас на Констънс.

— Вашият любим жасминов, първо качество. Донесох ви и малко мадленки. Опекох ги днес сутринта. Зная колко ги обичате.

— Не съм особено гладна – отговори Констънс. – Благодаря ви за загрижеността.

— Е, ще оставя подноса тук, в случай че промените мнението си. – Госпожа Траск се усмихна майчински, обърна се и тръгна към вратата на библиотеката. Когато стигна до Проктър, усмивката й беше избледняла, а по лицето й отново се четеше загриженост.

— Ще отсъствам само няколко дни – каза му тихо тя. – Сестра ми трябва да излезе от болницата в края на седмицата. Сигурен ли си, че ще се справиш?

Проктър кимна и я проследи с поглед как бърза за кухнята, преди да насочи отново очи към фигурата на стола с високата облегалка. Бяха минали повече от две седмици, откакто Констънс се върна в замъка на „Ривърсайд Драйв“ 891. Беше дошла мрачна и мълчалива, сама, без агент Пендъргаст и без обяснение какво се е случило. Като шофьор, бивш военен и негов подчинен, а сега момче за всичко и охрана, Проктър имаше усещането, че по време на отсъствието на агента е негов дълг да помага на Констънс в онова, което преживява. Беше му отнело време, търпение и усилия да измъкне историята от нея. Дори сега в нея нямаше много смисъл и той не беше сигурен какво се е случило в действителност. Единственото, което знаеше, беше, че в отсъствието на Пендъргаст голямата къща се беше променила, и то много. Както и самата Констънс.

Когато се върна сама от Ексмут, Масачузетс, където беше отишла да помага на специален агент А. Ш. Л. Пендъргаст в разследването на частен случай, Констънс започна да се заключва по цели дни в стаята си и приемаше крайно неохотно храна. Когато най-сетне се появи, изглеждаше различен човек: мършава и призрачнобледа. Проктър винаги я беше познавал като хладнокръвна, сдържана и самоуверена. Но в дните, които последваха, тя беше ту апатична, ту изведнъж пълна с безцелна енергия и обикаляше залите и коридорите, сякаш търсеше нещо. Изгуби напълно интерес към развлеченията, които някога я бяха поглъщали изцяло: проучването на родословното дърво на фамилия Пендъргаст, антикварните дирения, четенето и свиренето на клавесин. След няколко посещения на разтревожените лейтенант Д’Агоста, капитан Лора Хейуърд и Марго Грийн Констънс беше отказала да се вижда с когото и да било. Освен това на Проктър му се струваше – не знаеше как другояче да го нарече – че тя е непрекъснато нащрек. Единствените мигове, когато показваше искрица от старото си аз, беше щом звънне телефонът и когато Проктър носеше пощата от наетата пощенска кутия. Знаеше, че тя винаги, винаги се надява на думичка от Пендъргаст. Такава обаче нямаше.