Читать «Обсидиановата стая» онлайн - страница 21

Когато Шейпли не каза нищо, Проктър бръкна в чантата си и извади още няколко пачки банкноти.

— Дадох ти трийсет хиляди за полета от „Гендър“. Ето още трийсет и пет хиляди. Това е повече от достатъчно за отклонението до Мавритания. Ще получиш и още, ако се наложи да продължа.

Шейпли се вторачи в парите. Шейсет и пет хиляди долара бяха, предположи Проктър, повече от всичко, което можеше да изкара за цяла година, от каквито там специализирани услуги предлагаше.

След минута размишления мъжът въздъхна, измърмори:

— Мамка му! – и протегна ръка за пачките. – Добре, добре. Дай ми да заредя, да проверя двигателите и да хвърля един поглед на картите.

След двайсет минути отново бяха във въздуха и поеха право на юг над международни води, минавайки по допирателната край западния бряг на Ирландия. Шейпли извади няколко малки бели хапчета от пластмасово шишенце, хвърли ги в устата си и ги преглътна с помощта на огромна чаша кафе.

Проктър отново се зае със своя лаптоп. Въпреки всичко, каза си той, имаха късмет в поне две отношения. Първо, кацането на „Шанън“ беше струвало на Диоген време: за митническата проверка, бавенето при презареждането – нещо обичайно на големите летища, вероятно и за смяна на екипажа. Всичко това беше отрязало поне половин час от неговата преднина, скъсявайки я на два часа. Второ, маршрутът до Мавритания беше почти изцяло над вода. Ако поемат направо за „Акджуджт“, щяха да минат покрай най-западната част на Португалия, избягвайки Европа и всички възможни усложнения от навлизането в тамошното въздушно пространство. Единствената суша, над която щяха да прелетят, беше Западна Сахара – оспорвана територия, твърде заета със своите собствени трудности, за да обърнат внимание на техния самолет. Разбира се, стига да нямат проблеми с двигателя или някакви други механични повреди, които да ги принудят да се приземят извънредно.

Проктър не знаеше почти нищо за Мавритания, като се изключи това, че страната се състоеше почти изцяло от непрекъснато разрастващата се пустиня Сахара и че беше опустошена от бедност, детски труд и дори робство. Нямаше никаква представа защо му беше на Диоген да се насочи към такова летище, като наплюто от муха на картата. Освен, разбира се, за презареждане. Очевидно „Шанън“ се оказа такова място. Бомбардиърът вероятно беше изразходвал горивото си, прекосявайки Атлантика. Явно Диоген още не беше наближил крайното си местоназначение, където и да е то. Обсегът на неговия самолет диктуваше спирките. Приложенията за проследяване на граждански полети, които Проктър ползваше, показваха CL30 – кода за „Бомбардиър Чалънджър“ на път от Ирландия за „Акджуджт“ без отклонения от летателния план.

Обаче Проктър знаеше, че щом веднъж се озоват на „Акджуджт“, вече няма да може да разчита на интернет, за да следи действията на Диоген. На подобно малко мавританско летище – идеална спирка за частни самолети, които бързат и не искат да отговорят на излишни въпроси – сигурно имаше начин да се избегнат формалности като депозирането на полетен план. На Проктър щеше да се наложи да използва други методи да определи крайната цел на Диоген, защото предчувствието му подсказваше, че „Акджуджт“ е предпоследната спирка. Четири кратки прехода с „Бомбардиър“ или „Лиърджет“ са достатъчни да стигнеш до всяка точка в света, а Диоген вече правеше своя трети преход.