Читать «Обсидиановата стая» онлайн - страница 17

Докато Проктър обмисляше какво да прави сега, си позволи да рискува едно предположение за нещо друго в Гендър. Заради сравнителната му отдалеченост и близост до международните дестинации тук сигурно се въртяха определен тип пилоти: уволнени от военновъздушните сили, бивши цивилни летци и приходящи, които срещу добро заплащане може би биха били готови да извършат необичайни и дори съмнителни услуги.

Проктър седеше на маса в бара „Кросуиндс“ – едно от разнебитените заведения, облепили всичко около терминалите, пистите и хангарите на обслужващите фирми на „Гендър“. Вътре беше празно, като изключим него и бармана. Погледна часовника си: беше почти три и половина следобед. Диоген беше излетял преди малко повече от трийсет минути. Той се опита да потисне тази мисъл, докато отпиваше глътка от своя „Хайнекен“. Последният половин час беше прекарал в обикаляне на летището и околностите му, дискретно търсейки подобен пилот, и го бяха насочили към този бар.

Диоген отново беше на крачка, а може би – две, пред него. Беше предположил, че ще бъде проследен до Гендър, затова се беше погрижил да го чака друг самолет, готов да излети веднага след неговото кацане – този път за презокеански полет. Неговият пропуск да блокира опашния номер от сайтовете, които проследяваха полетите на гражданската авиация, в края на краищата не се оказа такъв – просто беше толкова уверен, че ще се измъкне от преследването, че не си бе направил труда. Може би дори се наслаждаваше на гонитбата: за Диоген беше типично да предпочете сложната игра пред нещо по-малко рисковано и просто. Защо го беше оставил жив? Най-простото би било да му бие смъртоносна доза натриев пентотал, но, помисли си Проктър, това щеше да го лиши от голяма доза забавление. Със сигурност Диоген вече знаеше, че е преследван, може би заради неговото глупаво – вече го осъзнаваше – свързване по радиото с кулата на „Гендър“. Действията му след отвличането на Констънс бяха пълен провал – може би дори най-голямата издънка в живота му. Сега обаче трябваше да остави това настрана и да се стегне, да потисне чувствата и гнева, които замъгляваха неговата преценка, и да продължи напред с хладнокръвна пресметливост.

С помощта на лаптопа установи, че бомбардиърът е подал летателен план с местоназначение летище „Шанън“ в Ирландия. Като се вземе предвид факта, че самолетът сега беше далеч навътре над Атлантика и не се бе отклонил от първоначалния летателен план, Проктър имаше основание да вярва, че „Шанън“ наистина е неговата крайна цел. Двамата му пилоти от „Дебън-Еър Авиейшън Сървисис“ нямаше да го возят по-нататък, което не беше изненада, защото самолетът им нямаше толкова голям обсег. На практика го бяха изхвърлили, като заплашиха да вдигнат по тревога властите, ако не им плати и веднага не се махне от самолета.

Проктър се нуждаеше от различен вид пилот, ако искаше да хване Диоген – човек с по-свободно тълкуване на правилата и законите. Бяха му казали името на точно такъв пилот, когото очакваше да дойде тук всеки момент.