Читать «Обсидиановата стая» онлайн - страница 12

— Имам нужда от самолет на мига.

Мъжът примигна в отговор.

— На мига? – повтори той.

Проктър кимна.

— За какво е това бързане? – попита мъжът. По лицето му се изписа подозрение и безмълвен въпрос: нелегален?

— Нищо подобно – отрече Проктър. Вече беше решил, че известна доза честност ще доведе до положителен резултат. – Операция по преследване.

Мъжът веднага се опери.

— Рейнджъри? – попита той като един военен друг.

— Не, специални части. – Проктър направи неопределен жест с ръката си.

Погледна към рамката на стената зад него.

— Десантни части?

Боумън кимна. Подозрението му се беше разсеяло донякъде.

— Защо не се обърнете към полицията?

— Това е отвличане. Всяка връзка с полицията може да доведе до смъртта на заложника. Насилникът е интелигентен и крайно опасен. Освен това става дума за деликатен личен въпрос и времето е от голямо значение. Зная опашния номер и местоназначението на самолета. Трябва да стигна до мястото, преди обектът да изчезне.

Боумън кимна бавно.

— Местоназначението?

— „Епли“ в Омаха.

— Омаха – повтори мъжът. – Става дума за много гориво, човече. Колко дълъг ще е престоят?

— Няма да има престой. Само отиване до мястото.

— Въпреки това ще се наложи да платите връщането.

— Разбрано.

— Брой на пътниците?

— Един и той е пред вас.

Пауза.

— Нали разбирате, че подобно чартиране в последния момент, като се имат предвид формалностите, които трябва да се уредят експресно, ще доведе до значително оскъпяване.

— Няма значение.

Мъжът, изглежда, започна да обмисля чутото. След това се обърна към компютъра на бюрото и затрака по клавиатурата. Проктър се възползва от паузата и провери на своя лаптоп какво става със самолета на Диоген. Иконката на LN303P все още сочеше на запад. Летеше на 3600 метра височина и наближаваше крайцерската си скорост.

— Късметлия сте – обади се Боумън. – Имаме самолет на разположение, един „Пилатус PC-12“. Разполагаме и с лицензиран пилот тук на място. В момента излезе да обядва. – Мъжът придърпа сметачната машинка. – С горивото, такса рампа, такса кацане и излитане, дневните, един празен курс и петнайсет процента, ъъъ, експресна такса… Това прави хиляда и двеста за…

— Това не върши работа.

Мъжът го изгледа.

— Защо?

— Защото това е едномоторен витлов самолет, а на мен ми трябва реактивен.

— Реактивен?

— Преследвам „Лиърджет 45“. Трябва ми нещо бързо колкото него или дори по-бързо.

За миг по лицето на мъжа отново се изписа подозрение. Той отново впери поглед в екрана на компютъра.

— Разполагаме с един самолет. „Гълфстрийм IV“. Обаче няма да може скоро да тръгне.

— Защо?

— Казах, че имам пилот подръка, но не съм казал, че разполагам с двама. Човек не може сам да пилотира подобен самолет. – Пак затрака по клавиатурата. – Имам човек на повикване. Мога да го извикам утре сутринта. Ако, разбира се, допълнителните разходи за гълфстрийма няма да бъдат проблем…