Читать «Обсидиановата стая» онлайн - страница 11

Той провери модела на машината, излетяла в 12:41 – беше посочен като ЛДж45. „Лиърджет 45“. Летеше за КОМА. Бърза проверка идентифицира абревиатурата като кода на Международната организация за гражданска авиация за летище „Епли“ в Омаха, Небраска.

Интернет страницата посочваше опашния номер като LN303P. Проктър кликна върху него и на екрана се отвори нов прозорец: карта, на която беше изобразен курсът на полета от Ню Джърси до Небраска. Малкият символ на самолета имаше къса опашка, тръгваща от „Титърбъро“. Пунктираната линия пред него, която на две места правеше леки извивки в курса, преди да продължи на запад пред иконката на машината, изобразяваше планирания маршрут. Колонка от данни в единия край на екрана му съобщи, че самолетът ще се движи с крайцерска скорост от 450 възела, а в момента се издига на 1828 метра и таванът на полета му ще бъде 2743.

Проктър затвори прозореца с курса на полета. Сега знаеше две важни неща: Диоген и Констънс се бяха качили на този „Лиърджет“ и Диоген беше депозирал във Федералната авиационна администрация план на полет до Небраска. Правилата за всички полети изискваха депозирането на подобен план. Опитът да се излети без него щеше да предизвика незабавна и нежелана проверка.

Сега се зае да преглежда „Пристигащите“. Оказа се, че „Лиърджет“ с опашен номер LN303P е кацнал на Титърбъро само преди половин час. Значи не беше местен чартър – Диоген беше използвал чартърен самолет от друго летище, за да може да прикрие следите си.

Хитро. Но не достатъчно. Защото не се беше сетил или не е знаел, че трябва да блокира опашния номер от проследяване на граждански полети с помощта на „Флайт Ауеър“. В резултат Проктър знаеше точно къде отива.

Това знание обаче не беше от кой знае каква полза, защото с всяка изминала минута Диоген се отдалечаваше от него със стотици километри в час към Небраска.

4.

Според интернет страницата „Еърнав“, в която влезе по-рано, „Дебън-Еър Авиейшън Сървисис“ беше единствената компания за чартиране на самолети, която работеше на територията на „Титърбъро“. Проктър подкара покрай редицата сгради на обслужващите фирми и най-накрая забеляза логото на чартърната компания. Паркира близо до вратата с матирани непрозрачни стъкла. Изгаси двигателя, взе чантата и лаптопа и слезе от ролса.

Вътрешността на офиса беше подобна на останалите, които беше виждал: удобна, но крайно функционална. Повечето чартърни компании се управляваха от бивши пилоти от гражданската или военната авиация. Имаше три бюра, но само едното беше заето. На стените бяха закачени рамкирани плакати на самолети. Отворената врата в дъното на офиса водеше вероятно към чакалнята.

Проктър огледа мъжа зад бюрото. Беше на около петдесет, с късо подстригана прошарена коса, мускулест. На табелката с името му на плота пишеше Боумън. Той гледаше към Проктър, очевидно претегляйки го като възможен клиент.

Проктър оцени ситуацията. Онова, което щеше да поиска, беше необичайно и обикновено щеше да отнеме време – повече, отколкото имаше – за да се уреди. Той бързо, но методично прецени своите възможности, обмисляйки всяко решение и разклоненията му до логическия им завършек. След това седна на празния стол пред бюрото, остави лаптопа на пода, а чантата за извънредни случаи задържа на коленете си, обгръщайки я защитно с ръце.