Читать «Обсидиановата стая» онлайн - страница 14

— Няма значение. Разстоянието е по-малко и ще платя колкото е нужно. – Проктър извади още пет хиляди от чантата, размаха ги за миг, после ги прибра отново. – Направете каквото трябва и да се махаме от тук, мамка му!

Тази неочаквана ругатня, поднесена от Проктър с обичайния му равен тон, изглежда оказа нужното въздействие. Боумън издиша, после кимна бавно.

— Дайте ми минутка за нужната подготовка – каза той със странен тон, който звучеше едновременно весело и обезкуражено. – След десет минути ще сме прибрали колесниците.

5.

Полетният план от „Титърбъро“ до „Гендър“ покриваше хиляда и сто мили полет без прекъсване над нос Ан, Масачузетс, Нова Скотия и Нюфаундленд. Полетът се очакваше да продължи час и петдесет и една минути, включително времето за рулиране, излитане и намаляването на скоростта при спускане за кацане. Едва час и трийсет минути след началото на полета Проктър успя да говори с контролната кула на летище „Гендър“.

Той се бе уверил, че „Гендър“ наистина е крайната цел на Диоген. Нямаше повече отклонения и сега самолетът му наближаваше местоназначението си. Макар Диоген първоначално да беше взел преднина заради лъжливия си ход към Омаха, сега не беше на повече от половин час пред Проктър, защото самолетите бяха равни по скорост. Но пилотите на гълфстрийма, Боумън и мъж на име Рей Крисп, се оказаха педанти, каквито бяха повечето професионални пилоти, както Проктър знаеше, и упорито му отказваха да използва тяхната радиостанция, независимо колко пари предлагаше.

Най-накрая, когато самолетът започна да следва траекторията си на спускане, Боумън вдигна радиостанцията, след като ги бяха прехвърлили на кулата на „Гендър“.

— „Гендър“, тук Ноември, Три деветки, Седем, Браво на четири хиляди и петстотин метра височина, с информация Джулия, насочващ се за кацане.

Чу се пукане от статичното електричество и от високоговорителя се разнесе глас:

— Ноември, Три деветки, Седем, Браво, четири хиляди и петстотин, насочи се право към писта три. Наземна връзка точка девет.

— Готов за кацане на писта три, Три деветки, Седем, Браво – отговори Боумън и понечи да остави микрофона на място. Докато го правеше, ръката на Проктър се стрелна, сграбчи го и отстъпи назад от пристегнатите с колани пилоти, преди натисне комутатора.

— Кулата на „Гендър“ – каза той. – Един ЛДж45, повтарям „Лиърджет 45“ с опашен номер LN303P в момента каца на трета писта. Задръжте самолета на пътеката за рулиране.

Настъпи мълчание, преди да се чуе отново пукот.

— Тук кулата на „Гендър“ – се чу същият глас. – Повторете.

— Задръжте „Лиърджет 45“ с опашен номер LN303P – каза Проктър. – Не позволявайте на пътниците да слязат от самолета. На борда има заложник.

Боумън и Крисп бяха започнали да се освобождават от коланите си.

— Кой говори? – попита диспечерът. – Това не е полицейската честота.

— Повтарям: на борда има заложник. Съобщете на властите.

— Подобни искания трябва да се отправят чрез полицейските канали. Разбра ли, Три деветки, Седем, Браво?