Читать «Обсидиановата стая» онлайн - страница 10

Проктър втренчи тревожен поглед в тях и хукна към самолета, ръкомахайки, за да отворят прозорците. Двамата в кабината насочиха погледи към него. От израженията им веднага ставаше ясно кой е пилотът и кой – курсантът.

— Бихте ли ми помогнали? – извика Проктър с висок и недоволен глас. – Да сте виждали преди малко мъж и жена да се качват тук на самолет?

Двамата мъже в чесната се спогледаха.

— Жената е млада, на двайсет и няколко, с черна коса. Мъжът е висок, с подстригана брада, на едната буза има белег.

— Господине – отговори пилотът, – не бива да сте тук без разрешение.

Проктър насочи вниманието си към ученика – възрастен тип, който очевидно беше развълнуван от това, че седи в самолет.

— Това е моят началник – каза Проктър, задъхвайки се, и размаха чантата. – Забрави я, но не мога да се свържа с него по мобилния. Много е важно, защото се нуждае от информацията в документите вътре.

— Да, видях ги – отговори курсантът. – Качиха се на самолета преди може би пет минути. Чакаше ги тук на пистата. Жената не изглеждаше добре. През цялото време залиташе.

— Какъв беше самолетът? – попита Проктър.

Пилотът се смръщи.

— Сър, не можем да даваме…

Обаче курсантът, очевидно въодушевен, го изпревари.

— Двумоторен самолет. Беше „Лиърджет“. Не мога да кажа кой модел.

— Да, точно така – кимна Проктър. – „Лиърджет“. Това със сигурност е той. Много благодаря. Ще се опитам да намеря начин да се свържа с него. – Пилотът отново отвори уста да каже нещо, но преди да успее, Проктър се обърна и хукна обратно покрай хангара на летателната школа.

Отново в ролса, отвори страницата на „Флайт Ауеър“ и в секцията за кацащи нареди търсенето на КТЕБ – кода на Международната организация за граждански полети за „Титърбъро“. Това извика на екрана карта на района, където граничеха трите щата. В нейния център лежеше „Титърбъро“, а над него имаше призрачни бели форми на малки самолети, летящи в различни посоки.

Под картата се появиха две колонки: „Пристигащи“ и „Заминаващи“.

Проктър бързо прегледа колонката на заминаващите. Съдържаше няколко реда данни, подредени в обратен хронологичен ред. Всеки ред представляваше самолет, отлетял от „Титърбъро“ през последните няколко часа, със съответните данни за опашния номер, модела, местоназначението, времето на излитане и приблизителния час на пристигане.

В момента беше 12:45. От информацията на екрана Проктър научи, че от „Титърбъро“ са излетели самолети в 12:41, 12:32 и 12:29. Значи само един беше напуснал летището през последните пет минути.