Читать «Обсидиановата стая» онлайн - страница 8

Проктър остави бинокъла. Докато го правеше, с периферното си зрение долови някакво движение в храсталака отдясно. Тук скатът правеше остър завой и се спускаше надолу към лентата на магистралата „Уест Сайд“, която се простираше от север на юг. Листата и клонките имаха вид на прясно скършени. Във въздуха се носеше тънък, вече разсейващ се облак прах, а в почвата личаха пресни следи от автомобилни гуми.

Проктър отново вдигна бинокъла. Там в далечината видя линкълна, който се движеше с висока скорост по магистралата. Изруга на глас. Тези няколко маневри бяха осигурили на Диоген поне осемстотин метра преднина.

Даде отново газ, изкара ролса от улицата, измина опасния, неравен път надолу по насипа и оттам изскочи на магистралата, където грубо се вмъкна в колоната приближаващи коли. След това грабна мобилния телефон от пътническата седалка.

— Обажда се Кенет Ломакс. Колата на заподозрения сега се движи на север по магистралата „Уест Сайд“ и се приближава към моста „Джордж Уошингтън“.

— Господине – попита диспечерката, – откъде знаете?

— Защото го преследвам.

— Господине, не го преследвайте сам. Оставете на полицията да се справи със случая.

Проктър рядко повишаваше тон, но сега си изпусна нервите.

— Тогава накарайте копелето да усети жегата, и то колкото може по-бързо! – Той захвърли телефона обратно на седалката, без да обръща повече внимание на диспечерката.

Понесе се с висока скорост по магистралата „Уест Сайд“, която заобикаляше зелената площ покрай река Хъдсън и се изкачваше и спускаше, следвайки контурите на терена. Вдигна с ролса повече от сто и осемдесет в час, но знаеше, че Диоген прави същото. Пред него се извиваше дългата и стройна арка на междущатската магистрала 95, чийто надлез прехвърляше моста „Джордж Вашингтон“. Вече не виждаше линкълна. Може би Диоген бе завил по спиралата, извеждаща от магистралата, за да поеме към Ню Джърси, Лонг Айлънд или Кънектикът? Или беше останал на магистралата по късия участък преди Манхатън и след това бе завил на север към Уестчестър?

Проктър отново изруга. Той завъртя бутона през полицейските честоти, чу отговорите на униформените екипи да внимават за черен „Линкълн Навигейтър“ със затъмнени стъкла, който се движи в северна посока по магистрала „Уест Сайд“. Всичко това беше хубаво, като изключим факта, че по един или друг начин в този момент линкълнът вече не беше на магистралата. Преследването свърши.

3.

Обаче не беше.

В последния миг, следвайки своето предчувствие, Проктър зави към изхода за моста. Наложи се да пресече три ленти, пълни с коли, едва успявайки да задържи тежкия ролс-ройс на пътя, докато взимаше острия, ограден с бетонни стени завой на изхода. Избра по-ниското равнище на моста заради по-малкото камиони там, което значеше по-голяма възможност за маневриране и скорост. Прекъсваните от пукот гласове на полицаи по радиостанцията, съобщаваха за своя неуспех. От телефона на седалката до него долетя гласът на диспечерката от 911. Проктър знаеше, че щом веднъж ченгетата откъснат вниманието си от провалилото се преследване, интересът им ще се насочи към него. Нямаше време за нежелани въпроси или дори по-лошо – задържане. Затова се протегна, взе телефона, свали прозореца и го изхвърли навън. В чантата за извънредни случаи имаше още предплатени телефони за еднократно използване.