Читать «Обладаване» онлайн - страница 318
Антония Сюзън Байът
Има и такива, които не мога да изгоря. Нито да зърна отново. Има неща в стаята му, които не ми принадлежат и в чието изгаряне не мога да участвам. Тук са и свидните ни писма от всички глупави години на раздяла. Какво да правя? Не мога да ги оставя, за да ги погребат заедно с мен. Доверието може да бъде предадено. Ще ги положа да почиват заедно с него, където ще ме чакат. Нека земята ги приеме.
Мортимър Кропър, „Великият вентрилоквист“, 1964 г., глава 26, „След трепетната треска на живота“, с. 449 и нататък:
Спешно бил учреден комитет, за да се провери дали няма да бъде възможно великият мъж да бъде погребан в Уестминстърското абатство. Лорд Литън отишъл да разговаря с настоятеля, тъй като се разбрало, че той храни известни съмнения относно религиозните убеждения на Рандолф Аш. Вдовицата на поета, която при последното му боледуване неотлъчно стояла до леглото му, без да мигне, писала на лорд Литън и на настоятеля, че нейното желание, което, била сигурна, съпругът й споделял, било да положат тленните му останки в тихото провинциално гробище на църквата „Сейнт Томас“ в Ходършол на хълмистата граница на Южна Англия, където съпругът на сестра й Фейт бил викарий и където се надявала да погребат и нея. Така в един дъжделив ноемврийски ден множество модни литературни особи потеглили на път по листатите селски пътища през варовиковата земя на южната провинция, а жълтите листа потъвали в калта под конските копита и небето, озарено от ниското алено слънце. Ковчега носели Литън, Халъм Тенисън, сър Роулънд Майкълс и художникът Робърт Брунънт. Когато го спуснали в земята, отрупан с пищни бели венци, Елън оставила отгоре сандъче с „писмата ни и други спомени, твърде скъпи, за да бъдат изгорени, твърде ценни, за да попаднат някой ден пред очите на обществеността“. Гробът бил напълнен с цветя и опечалените си тръгнали, оставяйки последните скръбни щрихи на лопатите на гробарите, които покрили абаносовия сандък и крехките цветове с характерната за този край глинеста почва, примесена с варовик и кремък. Младият Едмънд Мередит, племенникът на Елън, отнесъл от крайчеца на гроба букет теменужки, който внимателно прибрал и запазил между страниците на любимия си том на Шекспир.
Няколко месеца по-късно Елън Аш поръчала да поставят обикновена надгробна плоча, черна, с гравирано изображение на ясеново дърво с переста корона и корени, както понякога поетът на шега го рисувал до подписа си в някои писма. Под него стои епитафията на кардинал Бембо за Рафаело, изписана около гроба на художника в Пантеона и преведена от самия Аш в стихотворението му „Святото и профанното“, посветено на стенописите в залите на Ватикана:
Отдолу пише:
„Този надгробен камък се посвещава на Рандолф Хенри Аш, голям поет и верен, нежен съпруг, от скърбящата му вдовица и съпруга в продължение на повече от 40 години Елън Кристияна Аш с надеждата, че «след мимолетен сън завинаги ще се събудим» и нивга вече няма да се разделим.“
