Читать «Обладаване» онлайн - страница 319

Критиците от по-късно време с насмешка или презрение говорят за „смехотворното“ сравнение между плодовития викториански поет и великия Рафаело, макар че в началото на нашия век и двамата не са били на мода. По-изненадваща е може би липсата на свидетелства от неговите съвременници, изразяващи неодобрение от това, че върху надгробния камък не се споменава християнската вяра, или, напротив, възхищение от такта, с който Елън е успяла да го избегне. Чрез собственото му стихотворение и връзката с Рафаело и Бембо избраният от нея цитат вписва съпруга й в цялата двусмислена ренесансова традиция, чието олицетворение е кръглият Пантеон — християнска църква, издигната първоначално като класически храм. Няма основания да предполагаме, че именно такива мисли са занимавали съзнанието й, макар че е възможно двамата да са обсъждали тези въпроси.

Няма как да не тънем в догадки относно съдържанието на сандъчето, погребано заедно с Рандолф Аш, което според наблюденията на очевидци е било все още непокътнато, когато след четири години до него положили ковчега на жена му. Елън Аш е споделяла престорените скрупули и погнуса на своето поколение от публикуването на лични книжа. Често се твърди — не на последно място от самата Елън, — че Рандолф е имал същите задръжки. За наше щастие той самият не е оставил подсказващи волеизявления в този смисъл; за наше още по-голямо щастие вдовицата му е изпълнила предполагаемите му указания откъслечно и безразборно. Не знаем какви безценни свидетелства сме загубили, но на тези страници видяхме какво огромно богатство представлява онова, което е останало. Въпреки това ни се иска хората, които през 1893 г. са смутили покоя му, да бяха счели за уместно поне да отворят скритото сандъче, да го прегледат и да опишат съдържанието му за потомството. Подобни решения да се унищожат и да се скрият свидетелствата за нечий образцов живот се взимат разгорещено приживе — или още по-често в агонията на отчаянието веднага след смъртта — и са далеч от премерената оценка и желанието за пълно и трезво познание, които настъпват след такива сътресения. Дори Росети е размислил, след като погребал стиховете си с трагично починалата си съпруга, и се е наложило да унижи и себе си, и нея, за да ги откопае. Често си мисля за казаното от Фройд за отношенията на примитивните ни прадеди към мъртвите, които те виждали двусмислено било като демони и призраци, било като почитани предци: Фактът, че като демони вече се разглеждат душите на онези, които са умрели неотдавна, показва по-добре от всякакво въздействие на траура причината за вярата в демони. Траурът има да изпълни доста специфична психологическа задача: неговата функция е да отдели спомените на живите и надеждите им от мъртвия. Когато това бъде постигнато, болката става по-слаба и с нея — угризенията на съвестта и самоупрекването и следователно също така страхът от демона. И същите души, от които преди всички са се страхуват като от демони, сега може да се очаква, че ще срещнат по-приятелско отношение, те са почитани като предци и са призовавани за помощ.