Читать «Обладаване» онлайн - страница 317

Не сподели нито дума за това с Мод, а тя сякаш не забелязваше.

* * *

Юън, с когото се посъветваха на следващия ден, също се развълнува. Предложи всички заедно да отидат в Лондон, да говорят с госпожица Нест и да се съберат на военен съвет. Можеха да проследят Кропър и да го хванат на местопрестъплението. В закона се правеше тънка разлика между отварянето на гробове в гробищни паркове и гробища. Ходършол му звучеше като англиканско гробище, значи имаше статут на гробищен парк. Двамата с Вал щяха да тръгнат с поршето и щяха да се срещнат с Роланд и Мод в Лондон. Защо не минат през бърлогата на Юън и оттам да се обадят на д-р Нест? Имаше апартамент в Барбикан, много удобно местенце. Тоби трябваше да остане, за да пази чекмеджетата със завещанията и интересите на сър Джордж.

* * *

— Може да остана при леля ми Летис — каза Мод. — Възрастна госпожа, живее на „Кадогън Скуеър“. Искаш ли да дойдеш и ти?

— Мисля да остана в апартамента в Пътни.

— Да дойда ли с теб?

— Не.

Там не беше за нея, с окаяната басма и миризмата на котки. В апартамента на пластове се стелеха спомени за живота му с Вал, за дисертацията му. Не искаше Мод да влиза там.

— Трябва да помисля за някои неща. За бъдещето. Какво смятам да правя. За апартамента, как да платя наема — или да спра да го плащам. Една нощ насаме няма да ми се отрази зле.

— Наред ли е всичко? — попита Мод.

— Трябва да преосмисля живота си.

— Съжалявам. Наистина може да дойдеш при леля ми.

— Не се тревожи. Искам да остана сам за една нощ.

25

Дневникът на Елън Аш

25 НОЕМВРИ 1889 г.

Пиша тези редове, седнала на писалището му в два часа сутринта. Не мога да спя, а той е заспал последния си сън в ковчега неподвижен като камък и душата му е отлетяла. Седя сред вещите му, които сега са мои или ничии, и си мисля как животът му, присъствието му, напуска тези неодушевени предмети по-бавно, отколкото самия него, който преди бе толкова одушевен, а сега е… не мога да го напиша, не трябваше да започвам. Любими мой, седя и пиша, но на кого освен на теб? Чувствам се по-добре тук, сред вещите ти — писалката не иска да изписва „теб“, „твоите“, защото тук няма никого, но присъствието все още се усеща.

Недовършено писмо. Микроскопът, плаките, книга с лента за отбелязване и — ах, любими, любими мой! — неразрязани страници. Страхувам се да заспя, страхувам се какви сънища ще ме споходят, Рандолф, затова седя тук и пиша.

Докато беше на легло, ми каза: „Изгори всичко, което не бива да виждат“, и аз му обещах. Изглежда, в такива мигове ни завладява някаква ужасяваща енергия, за да можем бързо да свършим всичко, преди да стане невъзможно. Той ненавиждаше вулгарната съвременна биография, тършуването в писалището на Дикенс за най-баналните му записки, неизразимото натрапничество на Форстър в най-съкровените страдания и тайни на семейство Карлайл. Често ми казваше да изгоря онова, което е живо за нас с живота на спомените ни, за да не може никой да го превърне в нехайни сувенири или лъжи. Помня колко силно ме порази Хариет Мартино, която в автобиографията си казва, че да се публикува лична кореспонденция е един вид предателство — като да се преразказва съкровеният разговор между приятели, подпрели крака на камината в зимна нощ. Запалих огън тук и изгорих някои неща. Ще изгоря и други. Няма да оставя да го кълват лешоядите.