Читать «Обладаване» онлайн - страница 316

— Говорихте ли с професор Блекадър?

— Не.

— Не смятате ли, че трябва да говорите с него?

— Професор Блекадър не ме харесва. Той никого не харесва, но мен направо не ме понася. Може да реши, че съм ненормална, даже може да каже, че аз съм виновна за ужасния план на Кропър — и той мрази Кропър. Мисля, че изобщо няма да ме изслуша. До гуша ми дойде от дребни унижения. Вие разговаряхте с мен съвсем разумно, разбрахте Елън Аш, ще разберете и какво трябва да се направи, за да го спрем. Заради нея. Сигурно щях да се опитам да кажа на Роланд Мичъл, но е изчезнал вдън земя. Какво трябва да направя според вас? Какво може да се направи?

— Роланд е тук, д-р Нест. Може би трябва да дойдем в Лондон. Не можем да се обадим в полицията…

— Какво ще им кажем, за Бога?

— Именно. Познавате ли викария в църквата, където са погребани?

— Господин Дракс. Не обича учени, нито студенти. Имам чувството, че не обича и Рандолф Аш.

— Всеки в тази история е голям кибритлия.

— А самият Аш е бил толкова великодушен човек — въздъхна Беатрис, без да я опровергава.

— Да се надяваме, че ще изпъди Мортимър Кропър. Може би трябва да отидем да говорим с него?

— Не знам. Не знам какво да правя.

— Трябва да се посъветвам. Утре ще ви се обадя.

— Моля ви, побързайте, д-р Бейли.

* * *

Мод се развълнува. Каза на Роланд, че трябва да отидат в Лондон, и предложи да се посъветват с Юън Макинтайър как да осуетят евентуалните ходове на Кропър. Роланд отвърна, че планът е добър, защото в известен смисъл наистина беше така, но това още повече засили собственото му чувство на нереалност и изолация. Нощем лежеше буден, сам в бялото легло, разяждан от тревога. Тайната беше изчезнала. Двамата с Мод изпитваха порив да запазят в тайна „проучванията“ си и докато беше така, заедно с тайната мълчаливо общуваха помежду си. След като всичко излезе наяве в обикновената светлина на ежедневието, тайната някак посърна — както от развълнуваното любопитство на Юън и Тоби, така и от палещата страст и ярост на Кропър и Блекадър. Чарът и въодушевлението на Юън не само бяха изтрили негодуванието и обидата от лицето на Вал, но и бяха заразили дори Мод с някакво ведро безразсъдство. Въобразяваше си, че тя говори по-свободно с Юън и Тоби, отколкото и в най-откровения разговор с него. Въобразяваше си, че Вал с удоволствие се готви да поеме преследването. Припомняше си първите си впечатления от Мод — властна, арогантна, критична. Някога беше лежала в обятията на Фъргюс. Собствените им странни мълчаливи игри бяха плод на случайност, на кратка изкуствено създадена самота, на потайност. Нямаше как да оцелеят на ярка светлина. Дори не знаеше дали наистина го иска. Търсеше собствената си първична мисъл и си казваше, че преди да се появи Мод, имаше Рандолф Аш и думите му, а сега дори това — най-вече това — се беше променило и му беше отнето.