Читать «Обладаване» онлайн - страница 315

— Не може да се скараме сега — каза Мод, — след всичко, което…

Канеше се да отговори, че не се карат, когато телефонът иззвъня.

Чу се извънредно развълнуван и разтреперан женски глас.

— Бих искала да говоря с д-р Бейли.

— На телефона.

— Чудесно. Да, чудесно. Боже! Толкова мислих дали да ви се обадя, може да решите, че съм ненормална… или просто злобна, или нагла, не знам, само за вас успях да се сетя, затова седнах и цяла вечер мислих, щеше да ми се пръсне главата, едва сега виждам колко късно е станало, как може да се звъни по това време, явно напълно съм изгубила представа за времето, може би е по-добре да ви се обадя утре, сигурно ще е по-добре, но може да се окаже твърде късно, е, надали утре, естествено, но до броени дни, ако съм права, само че ми се стори, че наистина проявявате загриженост, нали разбирате, стори ми се, че ви вълнува…

— Моля ви, кой се обажда?

— Боже, наистина! Така е, като никога не звъня по телефона. Изпитвам ужас от телефони. Беатрис Нест се обажда. От името на Елън Аш. Не, не от нейно име, естествено, въпреки че така го чувствам, чувствам, че заради нея съм…

— Какво се е случило, д-р Нест?

— Извинете. Ще се опитам да се успокоя и да говоря разбрано. Търсих ви по-рано, д-р Бейли, но никой не се обади. Този път изобщо не очаквах да вдигнете, затова така се стреснах, така е, сварихте ме неподготвена.

— Разбирам.

— Обаждам се заради Мортимър Кропър. Дойде при мен, не тук, естествено, сега съм си вкъщи в Мортлейк, но дойде в кабинета ми в музея, даже идва няколко пъти и всеки път чете точно определени части от дневника…

— За посещението на Бланш Глоувър?

— Не, за погребението на Рандолф Аш. А днес доведе и младия Хилдебранд Аш — е, той вече не е толкова млад, даже си е направо стар и страшно е напълнял, но при всяко положение е по-млад от лорд Аш, разбира се… Може би не знаете, но Хилдебранд Аш ще наследи стария лорд, ако умре, тоест когато умре, а той никак не е добре, така казва Джеймс Блекадър, и определено не отговаря на писма, не че ги пиша толкова често, на практика няма никаква нужда, но когато му пиша, не отговаря.

— Извинете, д-р Нест…

— Да, права сте. Сигурна ли сте, че не предпочитате да се обадя утре сутрин?

— Не. Искам да кажа да, сигурна съм. Изгарям от любопитство.

— Подочух какво си говорят. Явно смятаха, че не съм в стаята. Д-р Бейли, абсолютно съм сигурна, че професор Кропър възнамерява да смути вечния покой на Аш и жена му, тоест буквално да изрови останките. Двамата с Хилдебранд Аш ще отворят гроба в Ходършол. Иска да разбере какво има в сандъчето.

— Какво сандъче? — попита Мод.

С хиляди заобикалки Беатрис Нест задъхано обясни какво сандъче:

— От години разправя, че трябва да го изровят. Лорд Аш не иска и да чуе, освен това за отварянето на гроб е необходимо разрешение от епископа, а той никога няма да му го даде, но професорът разправя, че Хилдебранд Аш има морално право да вземе сандъчето, както и той самият има такова право заради всичко, което е направил за Рандолф Аш. С ушите си го чух, каза: „Защо не постъпим като крадците, които откраднаха «Импресия» на Моне — да вземем сандъчето, пък после да мислим убедителни обяснения за онова, което ще намерим?“. С ушите си го чух!