Читать «Обладаване» онлайн - страница 314

— Ако сър Джордж реши да оспорва, всичко може да отиде за съдебни такси — прекъсна го Тоби.

— Като в „Студения дом“ — възкликна Вал.

— Именно — съгласи се Юън. — Но той може да се навие на споразумение. На първо време трябва да измислим как документът да излезе на бял свят, без Тоби умишлено да го е намерил. Може да скалъпя някоя история, за да го изкараме жертва, например как съм го придумал да ми покаже някои документи заради някакъв измислен повод, а после съм го изненадал.

— Като пират — с обожание промълви Вал.

— Ако разрешите да ви представлявам…

— Няма да забогатеете от това — отвърна Мод. — Ако писмата наистина са моя собственост, ще ги предам в Женския ресурсен център.

— Разбирам ви много добре. Не го правя за пари. А заради драматичното напрежение, от любопитство, ако щете, нали разбирате? Въпреки това смятам, че си струва да обмислите и вариант, при който може да се наложи да продадете писмата — не на Кропър, а на Британската библиотека или на друг приемлив за вас купувач, за да се откупи съгласието на сър Джордж.

— Лейди Бейли се държа много мило с нас. Инвалидна количка определено ще й помогне — обади се Роланд.

— От самото си създаване Женският ресурсен център получава позорно, да не кажа нищожно финансиране — наежи се Мод.

— Ако писмата се пазят в Британската библиотека, можете да получите микрофилми. Ще има и финансиране, ще стигне и за инвалидна количка.

— Ако са в Ресурсния център, самите писма ще привлекат финансиране.

— Мод…

— Джордж Бейли се държа извънредно неприятно с мен, както и с Леонора.

— Защото обича жена си — отвърна Роланд. — И горите си.

— Така е — потвърди Тоби Бинг.

— Струва ми се преждевременно — намеси се Вал — да се караме за нещо, което още не е станало наше, имам предвид ваше. Струва ми се, че трябва да отмятаме нещата едно по едно. И да вдигнем наздравица за Юън, който измисли всичко това, а после да обсъждаме следващия си ход.

— Въртят ми се още няколко идеи, но трябва още да помисля и да проуча нещата — завърши Юън.

* * *

— Смяташ, че излишно се лакомя — каза Мод, когато се прибраха.

— Нищо подобно. Откъде накъде?

— Усещам, че не одобряваш.

— Не е така. Какво право имам да не одобрявам?

— Значи съм права. Не одобряваш. Да кажа ли на Юън да не ме търси повече?

— Твоя воля.

— Роланд…

— Всичко това почти не ме засяга.

Точно в това беше проблемът. Чувстваше се маргинален. Маргинален спрямо семейството й, спрямо феминизма й, спрямо лекотата, с която тя общуваше с хора от своята класа. Бяха се нанизали безброй кръгове, а той попадаше извън всеки от тях. Беше започнал това разследване — все едно как ще се нарече — и беше загубил всичко, предавайки в ръцете на Мод материалите, с които тя самата неимоверно щеше да подобри съдбата си — работа, бъдеще, Кристабел, пари… мразеше да не може да си плати вечерята. Мразеше да живее на гърба на Мод.